Премиерът бе помолен да коментира обвиненията на Богомил Бонев за финансирането на СДС. Костов се ядоса на думата "обвинения".
"Лесно може да се получи отговорът в парламента, където се отчита СДС като политическа партия. Освен това искам да направя бележка, че обвинения могат да бъдат отправяни само в съда! Това просто е един остатък от миналото, рецидив, който аз мисля, че не е нужен. Обвинения и оневинявания стават само в съда", обясни Костов.
(Продължава на 2-а стр.)
Президентът можел да свика и съвета по сигурността заради демокрацията
Премиерът към медиите: Коригирайте си езика
Праматарски и Мозер били против президентска република. Не бъдете толкова остри, отвърна им Стоянов
На срещата при Стоянов са обсъждани три теми - има ли заплаха за българската демокрация, отминалият вот на недоверие и тезата за президентска република.
Президентът обясни, че никой от участниците в срещата не е изразявал мнение, че съществува пряка заплаха за многопартийната система или за някакъв тип преврат, пък, "не дай Боже, за военен преврат". Според Стоянов притесненията идвали от това, че в общественото пространство се появили догадки, които поставят под съмнение ролята на политическите партии.
Според Стоянов четиримата нямат принципни различия по това, че без многопартийна система, политически партии, граждански сдружения и свобода на словото няма истинска демокрация.
"Опитът да бъдат подменени партиите с друг вид организации на гражданското общество са недопустими", отсече Костов. Според него партиите са гаранцията за демокрация в България. "Изразихме тази наша тревога и именно затова искаме всяка институция, от която зависи запазването на многопартийната демокрация, да се произнесе", каза премиерът. Лидерът на СДС не посочи граждански сдружения, защото назоваването им можело да се изтълкува като "заклеймяване". "Нещо, което нямам намерение на направя", рече той.
Александър Праматарски каза, че "Демократическата партия е категорична, че партиите в България са основни политически институции, ДП е категорично против България да се превръща в президентска република", каза Праматарски.
"От чутото от представители на ДП, БЗНС-НС и в известен смисъл на СДС те принципно не приемат тезата за президентска република", каза след срещата Стоянов. И допълни: "Когато говорим за президентска република, не бих могъл да отнема правото на Народното събрание да се произнесе по този въпрос както намери за добре. Това е въпрос, който не народни представители могат да зададат на мен. Това е въпрос, който аз мога да поставя на тях", каза Стоянов. Когато всичките му партньори отхвърлиха пред журналистите идеята за президентска република, държавният глава допълни: "Не толкова остро срещу президентската република."
Президентът допълни:
---каре---
" Дори и онова, което вие наричате президентска република, то всъщност не изключва многопартийната система. Напротив - тя също е основана на многопартийната система."
---
Стоянов обясни, че може "лека-полека да започне да ерозира самият модел на демокрацията". Затова партиите и президентът, както и медиите и гражданските сдружения били длъжни ежедневно да се грижат за образа на тази система. Президентът информира, че другата седмица вероятно ще се срещне и с останалите парламентарни политически сили. Той обяви, че е възможно и да свика Консултативния съвет по национална сигурност.
Стоянов настоя, че политическите партии трябва да проявяват по-голяма решителност, като използват вътрешнопартийни механизми, да се борят с корупцията.
"Промени в конституцията очакват България, кога ще стане това - е друг въпрос", каза президентът.
КАРЕ
Стоянов отказа да коментира дали Кирил Радев го е запознал със случаите за премиерските съветници Таушанов и Балевски.
Той отново повтори, че единственият му аргумент да подпише указа за бившия шеф на НСБОП е бил отказът на един генерал да се яви при министъра си. Мога ли аз като върховен главнокомандващ да си позволя подобен лукс? В една йерархическа система, каквато е МВР и армията, военни да отказват да се подчинят на заповед, която очевидно не е противозаконна? Никога няма да имам колебание
по този въпрос. Никога!", каза президентът.
Президентът обясни, че никой от участниците в срещата не е изразявал мнение, че съществува пряка заплаха за многопартийната система или за някакъв тип преврат, пък, "не дай Боже, за военен преврат". Според Стоянов притесненията идвали от това, че в общественото пространство се появили догадки, които поставят под съмнение ролята на политическите партии.
Според Стоянов четиримата нямат принципни различия по това, че без многопартийна система, политически партии, граждански сдружения и свобода на словото няма истинска демокрация.
"Опитът да бъдат подменени партиите с друг вид организации на гражданското общество са недопустими", отсече Костов. Според него партиите са гаранцията за демокрация в България. "Изразихме тази наша тревога и именно затова искаме всяка институция, от която зависи запазването на многопартийната демокрация, да се произнесе", каза премиерът. Лидерът на СДС не посочи граждански сдружения, защото назоваването им можело да се изтълкува като "заклеймяване". "Нещо, което нямам намерение на направя", рече той.
Александър Праматарски каза, че "Демократическата партия е категорична, че партиите в България са основни политически институции, ДП е категорично против България да се превръща в президентска република", каза Праматарски.
"От чутото от представители на ДП, БЗНС-НС и в известен смисъл на СДС те принципно не приемат тезата за президентска република", каза след срещата Стоянов. И допълни: "Когато говорим за президентска република, не бих могъл да отнема правото на Народното събрание да се произнесе по този въпрос както намери за добре. Това е въпрос, който не народни представители могат да зададат на мен. Това е въпрос, който аз мога да поставя на тях", каза Стоянов. Когато всичките му партньори отхвърлиха пред журналистите идеята за президентска република, държавният глава допълни: "Не толкова остро срещу президентската република."
Президентът допълни:
---каре---
" Дори и онова, което вие наричате президентска република, то всъщност не изключва многопартийната система. Напротив - тя също е основана на многопартийната система."
---
Стоянов обясни, че може "лека-полека да започне да ерозира самият модел на демокрацията". Затова партиите и президентът, както и медиите и гражданските сдружения били длъжни ежедневно да се грижат за образа на тази система. Президентът информира, че другата седмица вероятно ще се срещне и с останалите парламентарни политически сили. Той обяви, че е възможно и да свика Консултативния съвет по национална сигурност.
Стоянов настоя, че политическите партии трябва да проявяват по-голяма решителност, като използват вътрешнопартийни механизми, да се борят с корупцията.
"Промени в конституцията очакват България, кога ще стане това - е друг въпрос", каза президентът.
КАРЕ
Стоянов отказа да коментира дали Кирил Радев го е запознал със случаите за премиерските съветници Таушанов и Балевски.
Той отново повтори, че единственият му аргумент да подпише указа за бившия шеф на НСБОП е бил отказът на един генерал да се яви при министъра си. Мога ли аз като върховен главнокомандващ да си позволя подобен лукс? В една йерархическа система, каквато е МВР и армията, военни да отказват да се подчинят на заповед, която очевидно не е противозаконна? Никога няма да имам колебание
по този въпрос. Никога!", каза президентът.