В България силните на деня често съдят ония, които уронват доброто им име. Сигурно така и трябва, макар и да не е много ясно как така се уронва нещо, дето не съществува.

Ала истинските беди на страната ни се коренят не в клеветата и злословието, а във възхвалата и славословието. Тъкмо вечното разкрасяване на действителността поражда сини островни български илюзии, които рано или късно ни докарват поредната катастрофа. Ето защо при нашите условия ще е по-здравословно правосъдието да преследва не критиката и разобличението, а венцехваленето и наколенките.

Защо например памфлетът, който осмива явните пороци на министър Н., ще е престъпление, а одата, която превъзнася явно несъществуващите му добродетели, няма да е престъпление? Нали осъдителна е не истината, а лъжата?

И така, излъгала "Демокрация", че у нас има демокрация - веднага процес по съкратената процедура - и хоп! - в кауша. Написала "Дума", че комунистите са социалисти - тоже в кауша. Тежки присъди и за вечно правителствените фабрики за илюзии БНТ, БНР и БТА, чиято най-невинна лъжа е претенцията им да са "национални" и "обществени". Да се търкалят по занданите и да си правят там вътрешноведомствени емисии в многотиражки, в които да се възпяват тъмничарите на воля.

За тъмницата са също така премиерът Костов, Йордан Соколов и цялата им братовчедска паплач - заради голямата измама, наречена "Програма 2001", и нейните актуализации. Раираните костюмчета впрочем са лика-прилика и за техните другарки - партийни секретарки: поради това, че в условията на продължителен антиобществен рецидив са баламосвали хората със "социалистическите ценности". За комунистическите дела и деяния няма и не може да има давност.

Едва по-нататък идват статистиката, социологията, политологията и останалите патологични лъжци. Като да речем дипломатите и депутатите (но на тях, като на VIP-персони, може да им се позволи да застелят затворническите нарове с комфортните си имунитети). За тюрмата са несъмнено и всички чуждестранни политици, натовски и евросъюзни чиновници, направили фарисейски изявления, че са "впечатлени от напредъка" на гюбрето, наречено България. Такива направо на електрическия стол да ги пържиш, те май и затова ни накараха да отменим смъртното наказание.

Най-накрая за дранголника сме и останалите (в страната) към 8 милиона българи, които търпим всички тия лъжи от люлката до гроба. Обстоятелството, че в панделите няма място за всички, е бял кахър. Ние, редовите българи, можем да излежаваме присъдите си, така да се каже, и на свобода. Животът извън занданите и без това си е тежка каторга или поне строг тъмничен режим на хляб и вода.