Шейтанов поискал в съда да бъдат призовани граждани на България, Полша, Унгария, Филипините и Великобритания. Ставало въпрос за медици, работили в педиатрията в Бенгази, които "знаят историята на случая, както и общата ситуация в болницата". Сред тях е и Джон Англичанина. Той е споменат в обвинителния акт като човек, от когото Кристияна Вълчева е "получила големи суми чрез обвиняемия Адел Египтянина".
На последното заседание на съда на 4 юни Шейтанов поиска още да бъде направена международна експертиза в детската болница в Бенгази, на процеса да присъства наблюдател от страна на Върховния комисар по правата на човека, както и да бъде представен списък на имената на служителите на следствието, които са участвали в разпита на подсъдимите.
От радиоинтервюто на адвоката излиза, че тези искания също са били отхвърлени. Уважено било само искането му да получи пълни адвокатски права, след като изпълни условията по либийското законодателство.
(Продължава на 2-а стр.)
Шейтанов зове за свидетел Джон Англичанина
След заседанието на 4 юни либийският адвокат на задържаните Осман Бизанти заяви пред "Сега", че от решението на съда не става ясно кои от исканията на защитата са отхвърлени.
Шейтанов обяви, че вече е подготвил пакета документи, които трябва да представи, за да придобие пълни адвокатски права. За да е пълноценен защитник, българинът трябва да получи одобрението на либийския адвокатски синдикат и да представи документите си за правоспособност пред либийската Администрация на народните адвокати. Последното условие е либийски адвокати да могат да пледират пред български съд, т.е. да бъде спазен принципът за реципрочност. Според Шейтанов това условие може да бъде бързо изпълнено.
Според българския Закон за адвокатурата обаче в България адвокати могат да бъдат единствено български граждани.
Окончателното решение за допускането на Шейтанов до делото ще бъде взето от Бюрото за народен иск, т.е. от обвинението.
По БНР Шейтанов определи процеса срещу българите като "некоординиран" и "извънреден" и добави, че обществената загриженост в България за съдбата на шестимата обвиняеми е напълно закономерна. Адвокатът спомена и за "обществена активност в Либия" от страна на семействата на заразените либийски деца.
Шейтанов обяви, че вече е подготвил пакета документи, които трябва да представи, за да придобие пълни адвокатски права. За да е пълноценен защитник, българинът трябва да получи одобрението на либийския адвокатски синдикат и да представи документите си за правоспособност пред либийската Администрация на народните адвокати. Последното условие е либийски адвокати да могат да пледират пред български съд, т.е. да бъде спазен принципът за реципрочност. Според Шейтанов това условие може да бъде бързо изпълнено.
Според българския Закон за адвокатурата обаче в България адвокати могат да бъдат единствено български граждани.
Окончателното решение за допускането на Шейтанов до делото ще бъде взето от Бюрото за народен иск, т.е. от обвинението.
По БНР Шейтанов определи процеса срещу българите като "некоординиран" и "извънреден" и добави, че обществената загриженост в България за съдбата на шестимата обвиняеми е напълно закономерна. Адвокатът спомена и за "обществена активност в Либия" от страна на семействата на заразените либийски деца.