|
Тези мисли Хитлер споделил пред своите генерали в началото на лятото на 1939 г. и допълнил, че "няма да може да се постигнат" следващи успехи "без проливането на кръв". Германците обаче не избрали Хитлер, за да ги въвлече във война. Те го избрали, за да ги освободи от страданието на стопанската криза... Но след като Хитлер вече бе налице и бе подсигурил властта си, той можеше да прави, каквото поиска.
--------------------------------
До дебаркирането в Англия, за което все още изобщо не бил направен опит, целият континент с изключение на Швеция, Финландия, Швейцария, Италия, Унгария, България, Румъния, Португалия и Испания бил окупиран от немски войски. Успехите били постигнати леко и бързо - по-бързо и по-леко, отколкото можели да си представят съвременниците в началото на подпалената от Хитлер без всякакъв повод война. Победите и успехите обаче означавали за непрекъснато жадуващия за жизнено пространство Хитлер само преход или, както в случая с похода на Балканите, който той бил принуден да извърши поради авантюристичното поведение на Мусолини, отклонение от неговата главна цел - експанзията на изток.
Мисълта да нападне Русия занимавала Хитлер още през лятото на 1940 г. Основните елементи на неговите тогавашни съображения били отбелязани от шефа на генералния щаб Франц Халдер в края на юли 1940 г.: "Надеждата на Англия са Русия и Америка. Ако надеждата в Русия изчезне, ще изчезне и Америка, защото отпадането на Русия ще доведе със себе си до нарастване на значението на Япония в Източна Азия в чудовищни размери... Ако Русия бъде разгромена, тогава последната надежда на Англия ще угасне. Тогава господар на Европа и Балканите ще стане Германия."
Както и Наполеон, Хитлер също смятал,
че не би могъл да постигне нищо срещу Англия, докато на изток съществува още една значителна военна сила. Той бил сигурен, че ще разгроми и Съветския съюз в една мълниеносна война подобно на предишните си противници. Що се отнасяло до Америка, той подценил нейния индустриален и военен потенциал, както и този на Съветския съюз. Той намирал за предостатъчна значимостта на Япония, с която се съюзил на 27 септември 1940 г. чрез превръщане на немско-италианския съюз в Тристранен пакт за отстраняването на САЩ от списъка на своите противници. Така през декември 1940 г. Хитлер дал указания на Вермахта да бъде готов "преди завършването на войната срещу Англия да победи съветска Русия в една бърза война".
Междувременно политическият разрив между Германия и Русия вече станал факт. По повод на едно посещение на руския външен министър Молотов в Берлин през ноември 1940 г. Хитлер се опитал да насочи руския военен натиск срещу Англия, направил предложения за подялба на британската световна империя и предложил на Съветите да се присъединят към Тристранния пакт. Но Молотов настоявал за отстраняване на спорните европейски въпроси и за включване на Турция, България и Финландия в зоната на съветското влияние. Хитлер обаче не искал да приеме това, тъй като междувременно бил дълбоко обезпокоен от започналото от 1939 г., признато от самия него или мълчаливо понасяно, възстановяване на руските позиции срещу Финландия, в Прибалтика и на румънската граница. Преди това той гарантирал новите граници на умалената Румъния, отстъпила Бесарабия и Буковина на Русия, и за голямо неудоволствие на Сталин сключил военен съюз с Финландия.
Но в действителност не съществувала никаква принуда за нападение срещу Русия. След победоносната война на Балканите Хитлер нямал причина да се страхува от Русия. Сталин се стараел да изпълнява безупречно своите договорни задължения към Германия. Той прекъснал и дипломатическите си отношения с Норвегия, Белгия, Югославия и Гърция и така признал формираното от Хитлер съотношение на силите. И когато немското нападение над Русия въпреки всичко се осъществило, то станало не поради съществуващите немско-руски противоречия и не поради все още продължаващата война с Англия. То последвало, защото Русия винаги бе отбелязана на собствената географска карта на Хитлер като немско жизнено пространство и защото сега според графика на Хитлер... бе дошъл моментът за поставяне на сцената на тази главна пиеса от неговия завоевателски репертоар.
Пазеното в строга тайна настъпление на изток, което превърнало Финландия, Румъния и България в немски военни бази,
трябвало да приключи до 15 май 1941 г.
Като допълнителна стратегическа подготовка Райхът сключил съюзи и с Унгария, Словакия и Хърватско, а едновременно с това през април 1941 г. намекнал на Япония за възможността от конфликт със Съветския съюз. Хитлер бил безкрайно изненадан, когато малко по-късно Япония и Съветският съюз сключили договор за ненападение, който двете сили спазвали чак до немската капитулация през 1945 г. След като вече станало възможно да се изтеглят освободените след приключването на операциите в Гърция и Крит намиращи се там войски, Хитлер взел решението за нападение. На 22 юни 1941 г. той обявил на руснаците в Москва, че Германия нямала повече намерение да наблюдава пасивно мнимата сериозна заплаха на своята източна граница, и изпратил немските войски в атака.
Използвайки изпитаната в Полша и Франция стратегия, три немски войскови групировки ударили по целия фронт от Финландия до Кавказ. Те поставили въздушното пространство под контрол, пробили и обкръжили руските отбранителни позиции, за няколко седмици завладели огромна територия, взели в плен стотици хиляди изненадани и объркани руски войници и заграбили грамадни количества военна техника. Целта на немското нападение била линията Ленинград-Москва-Долна Волга, с чието заграбване Хитлер щял да си осигури житото на Украйна, нефта на Кавказ и господство над Балтийско и Черно море.
Но дъждовното време и започналата още от средата на октомври
с необичайна суровост руска зима
не позволили по-нататъшното проникване на немските войски, така че не били достигнати нито Москва, нито Ленинград. Студът парализирал немските машини и танкове и нанесъл тежки загуби на потеглилата без зимно снаряжение Източна армия. След като на всичкото отгоре обявената от Хитлер за победена Червена армия съвсем изненадващо предприела контранападение на 6 декември, немското настъпление било спряно окончателно. Руснаците постигнали дълбоки пробиви в немския фронт. Хитлер обаче се противопоставил на всички искания на генералите за едно общо оттегляне. Той заповядал съпротива на всяка цена и твърдо вкопчване за постигнатите позиции.
Няколко седмици след немското нападение над Съветския съюз - на 12 юли 1941 г., СССР и Англия подписали споразумение, което задължавало двете сили да сключват примирие или мир само при взаимно съгласие. Месец по-късно Рузвелт и Чърчил приели на борда на един военен кораб политическата програма на Атлантическата харта. Тя се базирала на идеите на Уилсън и на основаващите се на тях и оповестени от Рузвелт още на 6 януари 1941 г. пред американския Конгрес "Четири свободи", прокламирала отново правото на самоопределение на народите, отхвърляла всякакво разширяване на територията и териториални промени без съгласието на засегнатия народ и обещавала на света живот без мизерия и страх.
На 11 септември американският президент дал заповед на американските кораби да стрелят при всяка поява на немски подводници и накрая на 6 ноември разширил програмата за заемите и наемите и за Съветския съюз. Убеден, че Хитлер би могъл да бъде победен само чрез общи действия, Рузвелт бил твърдо решен да се противопоставя на немския диктатор, използвайки всички възможности. Но той все още не се чувствал в състояние да се включи активно във войната. Пред това начинание се изправяли конституцията и приетият неутралитет на Съединените щати.
Тези пречки обаче били отстранени от японците. На 7 декември 1941 г. те нападнали без предупреждение концентрираната в Пърл Харбър американска флота и превърнали европейската война в световна война.
Текст снимка:
1. Хитлер открива Олимпиадата в Берлин през 1936 г. в присъствието на Пиер дьо Кубертен (до него). 3 г. по-късно започва да прилага идеите си за "немското жизнено пространство.
* Из подготвяната за печат през юли на български език от издателство КАМА книга "История на Германия" от немския историк Дитер Раф, претърпяла 7 издания във ФРГ.