Един български политик преди време определи границите на Европа така: "От Ванкувър до Владивосток." Откъде да знае човекът, че Ванкувър например по една случайност се намира в Канада. И както и да го погледнеш, си е все в Северна Америка, при това в най-западната й част. И че Владивосток е в Далечния изток, на хвърлей място от Корейския полуостров? Тоест пак безкрайно далеч от добрата стара Европа.

Разбира се, това не означава, че Ванкувър не е привлекателен. Напротив, той събира доста туристи, особено пък през летния сезон. Хубаво е човек да се поразходи до Канада - стига да има такава възможност. Но още по-хубаво е да види и двете най-необикновени лица на тази страна. Това са Ванкувър и Виктория.

Особеният аромат на Ванкувър се усеща още във въздуха, твърдят посетилите веднъж града. Той витае в атмосферата поне километър преди това. А колкото по-наближаваш заветната цел, толкова по-силно е усещането. Ароматът прониква в самолета, "пробивайки" без проблем неговата лъскава броня. А когато най-после стъпиш на земята, той ти е толкова познат, като че ли идва от родния дом. Това е



една от тайните на града



Няма турист, който да не се е почувствал като у дома си тук, при това още в първите минути и въпреки продължителния полет, особено ако идва от Европа. Защо се получава така, никой не се наема да отговори. Но особеното усещане съществува, а не е просто плод на нечия фантазия.

Такова е всъщност първото впечатление на всеки новодошъл. Но има и още много други, не по-малко впечатляващи неща. Ако например решите да посетите Ванкувър през зимата, то определено ще се учудите на гледката, с която ще ви посрещне летището. Вместо очакваните поради климата преспи сняг или поне заскрежени площи там има само излъскани до блясък сухи (!) писти. Тази гледка впечатлява дори западноевропееца, видял 2 и 200. За нашенеца да не говорим - той е едновременно потресен и потиснат. Всеки може да си обясни защо.

От летището лесно могат



да се различат силуетите на "Лайънс бридж" и "Канада плейс"



В първия случай става дума за прочутия мост на Ванкувър, а във втория - за конгресния център. Само не си мислете, че това са единствените забележителности тук. Във Ванкувър има толкова много места, които трябва да се видят на всяка цена, че на горкия турист не му остава нищо друго, освен да поостане повече от предвиденото. Защото е пълно както с исторически забележителности, така и с ултрамодерни центрове. Задължителна е и безцелната разходка из града. Защо ли? Причините са не една и две. Струва си заради архитектурата, заради красивите малки улички или пък лъскавите баровски квартали и т. н.



Населението на града не е многобройно,



ако трябва да бъде сравнено с някой от мегаполисите. Но и не е малко - над 1,5 млн. души. Жителите на Ванкувър са успели да превърнат предоставените им природни дарове в огромно богатство. Става дума за чудното съчетание на океан, плаж и планини. Кой не би мечтал за подобна природа? И много зеленина. Май точно под влияние на последното през 60-те години именно във Ванкувър се заражда движението на зелените "Грийнпийс". А заради Експото през 1986 г. в града издигат шеметни сгради, излезли сякаш от футуристичен филм. В същото време най-старателно се поддържат античните постройки, най-красивите от които датират някъде от началото на ХХ век.



Ванкувър е град на противоположностите



не само по отношение на своите сгради и архитектура, а от гледна точка и на своята възраст. По принцип това е млад град, но преди около 3 хил. години по тукашните брегове на Тихия океан са живеели индианците от племената мускуъм и скуамиш. Те наричали своите земи "добрите изворни води". С идването на испанските завоеватели обаче положението се променило. А през 1792 г. тук се заселили британски златотърсачи, водени от Джордж Ванкувър. Именно той е дал и името на града. Днес във Ванкувър има безброй култури, а всяка общност си е обособила свой квартал. Една разходка из различните райони спокойно може да замести околосветско пътешествие, твърдят туристите. 40% от децата



разговарят на странен диалект,



който е смес между английски и думи от китайския, японския, немския, индо-пакистанския, еврейския, филипинския и дори украинския езици.

Наричат Ванкувър "Северна Калифорния" и изглежда, имат право. Защото Китайският квартал на Ванкувър е досущ като този на Сан Франциско. Висшата класа пък живее в имения, също като онези в Лос Анжелис. И не на последно място - тук могат да се видят много холивудски знаменитости, тъй като природата около Ванкувър е предпочитана от кинорежисьорите.

За разлика от Ванкувър Виктория е град на влюбените, на спомените и на младоженците, които непременно карат тук своя меден месец. Пак за разлика от модерния и забързан живот във Ванкувър във Виктория, която се намира на остров точно срещу Ванкувър,



цари безметежно спокойствие



Има и още една характерна особеност. Във Ванкувър постоянно вали, докато във Виктория климатът е направо идеален. Дори канадските прелетни птици са разбрали тънката разлика и предпочитат да вият гнезда на острова.

Природата на Виктория пък е един истински разкош, за какъвто много държави мечтаят. Но и местните много са се погрижили по въпроса и не са оставили кътче неоправено. Дълги улици, край които са засадени мури, сливи, череши и брези, водят към центъра на града. По пътя туристът може да се отбие и



да разгледа великолепната 50-хектарова градина



Там има истинско богатство от хиляди цветя и тропически дървета, разделени от езерца и уютни пътечки. Не случайно това е една от най-красивите ботанически градини в света. А най-интересна е гледката рано сутрин или по време на традиционния следобеден чай.

Туристическият маршрут минава непременно и по крайбрежната ивица, където си заслужава да се поседне в някой от ресторантите или баровете или просто да се направи еднодневна разходка с корабче.