Помните ли песента на "Ритон", дето в припева се пее: "Да бъдем пак каквито бяхме"? Много хора открай време си я харесват. А сега, три години и кусур след управлението на ОДС, вече и по улиците я тананикат, разсъждавайки така: ще си бъдем пак народна република, партията ще си има ръководната роля; за всекиго ще има хляб, сирене и рози; строителството ще е всенародно дело, икономиката - икономична; мафията и корупцията ще са само на най-високо държавно и правителствено равнище; цените - народни и наблюдавани от много места, ако пък решат случайно да ги повишат - това ще ни го съобщава вечно усмихнатата Емилия Масларова; красивите девойки ще си стоят в нашата мила родина при Нешка и ще вземат златни медали от олимпиади и световни първенства, а няма да са момичета с консумация по баровете в близки и далечни страни; снажните ни младежи ще тренират класическа борба, ще вдигат щанги и няма да стават рекетьори, да въртят бухалки и да се стрелят за щяло и нещяло; в съботите - ленински съботници, в неделите - на лозе, в останалите дни - обсъждане на футболни мачове и вицове за Тато; във вестниците - успехите във външната и вътрешната ни политика, трудов ентусиазъм, а не голи задници, безработица, инфлация, изнасилвания, убийства, наркомани, рекет, кражби и далавери; екскурзиите в чужбина - само с "Балкантурист"!

Какво лошо има в това да бъдем пак каквито бяхме? Нали видяхме що стана, като взехме да строим живота нов с Александър Йорданов? Две петилетки демокрация стигат! Започваме всичко отначало. Ще се делим на работническа класа, селяни и интелигенция, а не на бедни и богати. Сиренето - 1,60 лв., хлябът - 26 ст., автобусният билет - 5 ст. Ред за лека кола, ред за хладилник и цветен телевизор, ама и ред по улиците. Полицаите - с хладен ум, горещо сърце и чисти ръце. Митничарите - със зашити джобове. Депутатите - в лади, министрите - във волги, ще работят по комунистически, а ще им плащаме по капиталистически. Учениците - жизнерадостни и дръзновени, а не дрогирани и в секти. Младите - в Странджа-Сакар и Коми, а не миячи на чинии и клозети на запад от Калотина. Двойкаджиите - в производството, а не милионери с мерцедеси и с бодигардове. Отличниците - в Евксиноград. Палавниците - с раирани костюми и прибрани на топло. През лятото със семейството на почивка в Китен и Обзор, никакви Канарски острови. Кадрите решават всичко - Соколов се връща в ЦК на ДКМС; Филип Димитров - във II адвокатски явочен колектив. Стоян Ганев пристига от Америка и хоп - обратно в МВР-школата в Симеоново. Петър Стоянов си се прибира в Пловдив да развежда хората и да акомпанира на поетите с китара. Иван Костов продължава неуморно да строи политикономията на социализъма във възстановения ВИИ "Карл Маркс"...

А понеже, както каза той самият, ако не била жена му, нямало да я докара дотук, благодарният български народ оставя на г-жа Елена Костова фондацията. И дваж по-благодарно я преименува на "Минало за България".

Ох! Нека си бъдем пак каквито бяхме! То се видя, че други не можем да бъдем.