|
Все пак от днес до 17 септември пенсионните фондове трябва да подадат документи за лицензиране в Държавната агенция за осигурителен надзор. Таксата за лиценза е 50 000 лв.
В момента у нас
има около 30 пенсионни фонда, регистрирани по Търговския закон
Реално действащи обаче са около 15. 11 от тях членуват в Българската асоциация на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване.
Според прогнозите към края на 2001 г. фондовете от втория и третия стълб (допълнителното задължително и доброволно осигуряване) ще наберат около 264 млн. лв., а към края на 2002 г. - 377 млн. лв.
Частният пенсионен фонд има гарантиран доход. Той ще получи значителни приходи от такси - особено ако набере голям брой членове. Фондът прибира встъпителните такси от осигурените до 10 лв., такса за управление - 7% от всяка вноска, както и 10% от печалбата от инвестициите. Ако осигуреният изтегли или прехвърли парите си предсрочно, той губи част от дивидентите си.
Извън държавното обществено осигуряване (ДОО) се въведоха още два вида задължителни пенсионни фондове - универсални и професионални. Вноските в професионалните започна още от началото на 2000 г. Те се правят от работещите първа и втора категория труд. Задължителното осигуряване в професионалните фондове дава право на ранно пенсиониране на хората, работещи първа и втора категории труд. Вноските са съответно 15 и 10% върху брутната заплата и са изцяло за сметка на работодателя. Те се събират от Националния осигурителен институт, който пък ги превежда на избраните частни дружества. Според НОИ през 2000 г. за професионална пенсия ще трябва да се осигуряват около 120 хил. души.
В универсалните фондове задължително ще се осигуряват родените след 1 януари 1960 г. Стартът им ще е от началото на 2002 г. Осигуряването там ще дава право на допълнителна пенсия към получаваната от ДОО.
Освен това осигуряващите ще имат право да правят вноски и в доброволни пенсионни фондове.
Два са основните проблеми, свързани с управлението на този ресурс -
къде фондовете да инвестират изгодно парите
и как да се "застраховат" осигуряващите се от евентуални пирамиди. Все пак, когато става дума за много пари, винаги има риск от злоупотреби.
Поне 50% от активите на фонда трябва да бъдат инвестирани в държавни ценни книжа или в краткосрочни банкови депозити. Повечето фондове и преди приемането на закона влагаха около 90% от осигурителните си средства в ДЦК. Причината е, че няма реален инвестиционен пазар, а и е по-добре да заложиш на сигурността, а не на по-високия, но рискован доход.
Максимум 10% от активите могат да се инвестират в имущество и ипотеки, до 5% - в други инвестиционни инструменти, и до още 10% - в някой от другите фондове.
Законът предвижда минимум 90% на сто от доходността от инвестициите на пенсионните фондове да отиват в индивидуалните сметки на осигурените. Разпределението ще е пропорционално на техния дял във фонда. Натрупаните средства се капитализират в индивидуалните партиди.
Осигурените започват да получават допълнителната си пенсия, след като навършат необходимите за пенсиониране години. По желание това може да стане и 5 г. по-рано. Допълнителната пенсия може да бъде не само пожизнена, но и срочна - примерно за 10 г. след навършване на пенсионна възраст.
Частните фондове изплащат още инвалидни и наследствени пенсии. Осигуреният трябва да посочи в договора си с дружеството кой ще получава пенсията му в случай на смърт, а за инвалидност е нужно решение на ТЕЛК или НЕЛК.
Всяка вноска, независимо от размера й, се освобождава от данъци по Закона за дохода за облагане доходите на физическите лица. Около 1/4 от вноските се плащат от държавата под формата на данъчни преференции, изчисляват експерти. Т. е. всеки
може да спести около 1/4 от дължимия подоходен данък,
ако внесе тази сума в пенсионен фонд.
Работодателите също имат данъчни преференции, ако осигуряват допълнително подчинените си. С поправка в закона за корпоративното подоходно облагане за присъщ разход на фирмите вече се признават вноски до 30 лв. месечно за 1 лице. По-крупните икономически субекти пък могат да увеличат финансовата си мощ, като сами учредят фондове за работниците си.
Какъв е пазарът на пенсионните фондове в момента?
Няколко дружества работят активно и са взели значителен аванс пред останалите. Зад тях стоят мощни финансови институции със солиден авторитет.
Акционери в Български пенсионен фонд например са ДЗИ, Общинска банка, ОББ, Българска холдингова компания и приватизационният холдинг "Света София". Застрахователните дружества "България" и "България-живот" също основаха едноименно пенсионно дружество. В "Доверие" акционери са КНСБ и израелската компания "Ти Би Ай".
"Съгласие" е свързано със структурите на "Орел холдинг" на Добромир Гущеров, "Бъдеще" - с БРИБанк, а Кооперативният ПФ - с ЦКБ. "Мултигруп" направи собствен пенсионен фонд.
Браншовите камари - Транспортната, Металургичната, Строителната, също създадоха свои осигурителни дружества. НЕК заедно със застрахователното дружество "България" основа Енергиен пенсионен фонд.
Какъв е интересът на осигурените?
Те сами избират фонда, където да внасят пари за пенсия. Предварително знаят при какъв размер на вноските каква пенсия за колко време ще получават. Вложението в пенсионния фонд пък е по-изгодно от банковите депозити. Това преимущество ще се увеличи значително, ако от догодина се реализира идеята да се облагат и лихвите по банковите депозити. Осигурените имат право да завещават или теглят предсрочно натрупаните средства от пенсионни вноски.
ИНТЕРВЮ
Никола Абаджиев: Хората предпочитат харчат парите си сега
Доброволното осигуряване дава с 5-6% по-висока доходност от банковите влогове, твърди шефът на Асоциацията на частните пенсионни фондове
- Г-н Абаджиев, колко са осигурените за частна пенсия в момента?
- Около 360 000-400 000 души. Има известно задържане заради предстоящото лицензиране на фондовете.
- Колко от тях са осигурени от работодателите?
- Около половината.
- Някои от фондовете действат от около 5 г. Колко души получават вече частна пенсия?
- Около 1500. В това число обаче са включени и хората, които пожелаха да вземат накуп натрупаното по партидите си.
- Как си обяснявате това?
- Сумите са малки и хората са предпочели да ги изхарчат за нещо за дома. По принцип българинът, като закъса, си тегли парите.
- А дали пък по-богатите не използват схемата за избягване на данъци? Внасяш голяма сума за пенсия и после бързо я теглиш. Така избягваш големия данък върху дохода.
- Не, не се забелязват такива мотиви. Просто сумите са малки - често от 200 до 500 лв., и хората ги теглят наведнъж. Пък и ние изплащаме еднократно пенсиите под 10% от минималната заплата. Но за толкова малко време - 4-5 г., и с тези малки вноски не могат да се натрупат големи суми и от тях да се получи голяма доходност.
- С колко е по-висока доходността от вноските за допълнителна пенсия от лихвите по банковите депозити?
- Сега доходността от осигуровките е с 5-6% по-висока от тази по влоговете. В Полша тя е 21%.
- Как ще гарантирате висока доходност, като няма къде да инвестирате? А и самият закон ограничава възможностите за инвестиране.
- Това е големият проблем. Сега инвестираме осигуровките главно в държавни ценни книжа. Държавата трябва да изработи политика, която да вкара тези инвестиции в икономиката. Мисля, че законът не ни ограничава. На този етап той е добър, правилно е, че е консервативен. Във всички страни в първите 4-5 години правната уредба в тази област е консервативна. В Полша, където осигурителната система е подобна на нашата, регулацията е също сходна. Но трябва да се помисли за участието на пенсионните фондове в инфраструктурните проекти, в книжата с фиксиран доход и т. н. Корпоративните книжа са рискови засега. От друга страна, пенсионните фондове ще станат по-мощни и ще натиснат капиталовия пазар и той ще търси решение.
- Като стане дума за пенсионни фондове, хората първо се питат няма ли те да се превърнат във финансови пирамиди.
- Никой от действащите вече 5 г. фондове у нас не е допуснал грешка досега. А и новият закон и Агенцията за осигурителен надзор гарантират, че фондовете няма да станат пирамиди. Пък и не е известно някъде пенсионен фонд да е изпаднал в несъстоятелност.