През август 1997 г. в Наказателно-процесуалния кодекс бяха

направени промени, които за първи път позволиха използването на специални разузнавателни средства (СРС) за целите на наказателното производство. Тъй като използването на СРС представлява временно ограничаване неприкосновеността на личността, жилището, тайната на кореспонденцията и на другите съобщения, законодателят е очертал механизъм за получаването на разрешение и употребата на тези средства, задължителен за всички ангажирани с материята държавни органи и лица.

През октомври 1997 г. беше обнародван и новият Закон за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), който детайлизира разпоредбите относно дейността по използване на СРС (ДВ, бр. 95 от 1997 г.).

Най-напред следва да се направи уточнението, че



използването на СРС е допустимо само



по отношение на онези състави на престъпления, които са изчерпателно изброени в чл. 111, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Тук попадат: измяна, предателство, шпионство, убийство, телесни повреди, принуда, блудство, изнасилване, кражба, грабеж, присвоявания, измама, изнудване, някои престъпления против стопанството, и др. Във всички случаи обаче престъпленията трябва да бъдат тежки (т. е. предвиденото наказание да е над 5 г. лишаване от свобода) и умишлени.

За използването на СРС е необходимо мотивирано писмено искане от страна на ръководителя на служба, посочена в чл. 13 от Закона за СРС (националните и териториални оперативни служби на МВР, НСБОП, Националната разузнавателна служба, следствените служби, окръжните и апелативни прокуратури, и т. н.). В писменото искане следва пълно и изчерпателно да се посочат: фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко умишлено престъпление; установъчни данни за лицата или обектите, спрямо които ще се използват СРС; оперативните способи, които ще се прилагат, и пр.

Писменото искане се отправя до председателя на съответния окръжен съд или до изрично упълномощен от него заместник, които са



единствено компетентни да издават разрешение



за използване на СРС. За всяко издадено разрешение се води специален регистър в съда. В случай на отказ разрешение може да даде и председателят на съответния апелативен съд или изрично упълномощен от него заместник.

Въз основа на полученото разрешение министърът на вътрешните работи дава писмено разпореждане за прилагане на СРС. Те се осигуряват и прилагат единствено от оперативно-техническите служби, посочени в Закона за МВР, а именно: дирекция "Оперативно-техническа информация", дирекция "Защита на средствата за връзка" и дирекция "Оперативно издирване".

Съобразно разпоредбата на чл. 2 от Закона за СРС специални разузнавателни средства са техническите средства и оперативните способи за тяхното прилагане, които се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства (кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, фотоснимки, белязани предмети). Технически средства са електронни и механични съоръжения, както и вещества, които служат за документиране на дейността на контролирани лица и обекти. Оперативни способи са наблюдението, подслушването, проследяването, проникването, белязването и проверката на кореспонденцията и компютъризирана информация.



Законодателят е отредил 2 месеца срок



за използване на СРС, който започва да тече от датата, указана в разрешението на съдията. В случай на необходимост този срок може да бъде продължен по гореописания ред с още 4 месеца (чл. 111б, ал. 3 и 4 НПК). Използването на СРС се преустановява, когато: е постигната предвидената цел; използването им не дава резултати (тогава събраните данни се унищожават); срокът на разрешението е изтекъл.

В резултат на използването на СРС се създава веществен, материален носител на информацията (аудиолента, видеолента, фотоснимка) и този носител става част от доказателствения материал по делото и може да послужи на съответния процесуален орган при вземането на съответни решения, а на съда - при постановяване на присъда, включително и осъдителна. Материалният носител се изготвя в 2 екземпляра, като единият от тях се предава запечатан на органа, дал разрешението, в срок от 24 часа от изготвянето им. НПК е предвидил и



процесуална гаранция срещу злоупотреби



чрез СРС: обвинението и присъдата не могат да се основават само на веществени доказателствени средства, събрани чрез СРС, нито само на тях и на показания на анонимен свидетел. Освен това се изисква изготвянето на специален протокол за материалния носител, който трябва да бъде подписан от лицата и ръководителя на службата, които са го изготвили. Протоколът наред с всичко останало (време и място на изготвяне, самоличност на проверяваното лице, използваните оперативни способи, и др.) следва да съдържа текстово възпроизвеждане на съдържанието на вещественото доказателствено средство. Това ще позволи сравняването между съдържанието на протокола и съдържанието на материалния носител, а самият протокол ще изиграе ролята на писмено доказателствено средство в наказателния процес.



ТУК КАРЕ-----

Защита

Едновременно с въвеждането на СРС в Наказателно-процесуалния кодекс през 1997 г. в материалния закон (Наказателния кодекс) бяха предвидени нови състави на престъпления по повод боравенето със СРС или други негласни способи за събиране на информация. Те представляват една материално-правна гаранция срещу злоупотреби. За широкия кръг читатели би било полезно да знаят кои са тези състави на престъпления.

Чл. 145а: Който използва информация, събрана чрез използване на СРС извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и глоба до 500 лева. Когато деянието е извършено от длъжностно лице, което е придобило информацията или тя му е станала известна в кръга на неговата служба, наказанието е лишаване от свобода от 1 до 5 години и глоба до 5 хиляди лева.

Чл. 287а: Който с цел да заблуди орган на съдебната власт: 1) изготви неистински технически записи или преправи истински; 2) унищожи запис или част от него, събира или подрежда данните от записи и по този начин създава невярна представа за съответното обстоятелство; 3) използва подправени технически записи; 4) използва неправомерно информацията, придобита със специални разузнавателни средства, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 5 години и глоба от 500 до 1000 лева.

Чл. 339а: Който без надлежно разрешение, което се изисква по закон, произвежда, използва, продава или държи специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация, се наказва с лишаване от свобода до 3 години, а техническото средство се отнема в полза на държавата. Ако деянието е извършено от длъжностно лице във връзка със службата му, наказанието е лишаване от свобода от 1 до 5 години.



ТУК КАРЕ-----

Спор

Законът за СРС съдържа известни отклонения от сходни разпоредби на процесуалния кодекс. Например: писмено разпореждане за използване на СРС след получаване на разрешение от съда може да дава не само министърът на вътрешните работи (както го изисква НПК), но и упълномощен от него секретар на МВР (чл. 16 от ЗСРС); в неотложни случаи прилагането на СРС може да започне без разпореждане на министъра, а само на базата на издаденото от съда разрешение, но следва незабавно да се уведоми министърът или секретарят на МВР (чл. 17); в случаите на непосредствена опасност от извършване на тежки умишлени престъпления или заплаха за националната сигурност СРС могат да се използват и без разрешение на съдията, а само въз основа на разпореждане на министъра или секретаря на МВР, но в тези случаи следва да се получи необходимото разрешение от съда в 24-часов срок, защото в противен случай използването на СРС се прекратява и информацията се унищожава (чл. 18).

Бившият главен прокурор атакува тези отклонения от процедурата пред Конституционния съд, но висшите съдии постановиха, че отклоненията не противоречат на конституционните текстове.

Съобразно разпоредбата на чл. 4 от Закона за СРС тези средства могат да се използват не само за целите на наказателния процес, но и по отношение на дейности, свързани със защитата на националната сигурност.