Сърдечен удар спаси живота на известния берлински актьор Гюнтер Пфицман, съобщи вчера в. "Билд". 76-годишният артист искал да отиде на 15-дневно луксозно пътешествие в Карибско море с кораба "Германия" и щял да лети до Ню Йорк от Париж със злополучния "Конкорд", който се разби във вторник вечерта на излитане от летище "Шарл де Гол" и уби 113 души. Инфаркт обаче провалил плановете му и така той се оказал сред оцелелите 34 души, които по една или друга причина избегнали фаталния полет.
Още 33-ма пътници са били записани да летят във вторник следобед. Но заради липсата на достатъчно места в самолета пет часа преди това те били прехвърлени на друг "Конкорд" в Париж и пристигнали невредими в Ню Йорк.
Злополучният "Конкорд" е бил чартиран от германската туристическа компания "Дайлман". Той трябвало да пристигне в Ню Йорк, откъдето пътниците заедно още 413 души да заминат на двуседмична обиколка с луксозния кораб "Германия". Заради изгодната оферта 133-ма туристи предпочели комбинацията от пътуване с "Конкорд" и круиз. Тъй като капацитетът на самолета е 100 пътници, останалите 33-ма били прехвърлени към един редовен полет в Париж и така избегнали катастрофата. Капитанът на кораба "Германия" Хайо Янсен съобщи вчера на пресконференция, че заплануваната обиколка из Карибите ще продължи, предаде БТА.
"Всяко зло - за добро",
мислят си не само изпадналите от списъка оцелели пътници, но и двама унгарски студенти, които са влюбени в самолетите, но никога не са имали достатъчно пари, за да пътуват по въздуха. 20-годишният Андраш Кишгергели и 22-годишният му приятел Шабош Шалмаши се прочуха внезапно по света, защото единствени заснеха излитащия в пламъци "Конкорд", който малко след това се разби в хотел на предградието Гонес край Париж. Те предложиха снимката си на агенция Ройтерс и оттам тя попадна в световния печат. Двамата студенти инженери не смятали, че е резил да отидат до Париж и да не видят Айфеловата кула. Те спрели колата си край летище "Шарл де Гол", както правели и при други пътувания в Европа, и започнали да снимат самолетите за личната си колекция от фотографии. Така в обектива им попаднал фаталният "Конкорд" с огнения шлейф под крилата му.
Двете "черни кутии"
със записите на показанията на контролните уреди и на разговорите на пилотите бяха намерени вчера и в срок от 24 до 48 часа информацията им трябва да бъде дешифрирана, за да се разбере причината за катастрофата. "Ер Франс" разкри, че малко преди излитането по искане на пилотите бил извършен ремонт на един от четирите двигателя на самолета и това го забавило с половин час. Очевидци твърдят, че видели пламък от единия двигател още преди отделянето от пистата на засилилия се за излитане самолет. По това време на пистата за кацане рулирал самолет с френския президент Жак Ширак, който се връщал от срещата на Г-8 в Япония. Той се насочвал към терминала, но бил спрян от контрольорите, за да стори път на конкорда, предаде АФП. Пътниците в него видели как конкордът се устремява като ракета.
На 6 км югозападно от летището самолетът се заби в двора на хотел, след като профуча на двайсетина метра над друг хотел. Втрещени жители на Гонес палеха свещи вчера в памет на пилотите, които според тях са направили последни усилия да избегнат къщите им и да ги предпазят от гибел. Собственичка на бензиностанция едва не припаднала, като видяла как самолетът се устремява към сградата край резервоарите с гориво, където били дъщеря й и внучката й. Мнозина смятат, че с остър вираж пилотите са се опитали да върнат машината на летището или поне да я приземят на празно място. Британски бизнесмен в оцелелия хотел разказа пред Ройтерс, че малко над земята конкордът внезапно се преобърнал като палачинка и паднал върху гърба си, след което експлодирал.
Средна цена на живота - 2,4 млн. долара
Смъртта е настъпила мигновено за намиращите се на борда 109 души (100 пътници и 9 членове на екипажа), а на земята са били убити още 4-ма души. Петима били ранени, но без опасност за живота. Оказа се, че не всички пътници са германци, както се твърдеше първоначално. В самолета имало 96 германци, двама датчани, един американец и един австриец, уточниха от "Ер Франс".
Роднините на загиналите вчера бяха превозени до летището край Париж, за да участват в ужасяващата операция по разпознаване на труповете. Обгорелите до неузнаваемост тела бяха събирани през нощта сред останките на самолета, след като няколко часа пожарникари изливаха пяна, за да потушат пламъците. Движението по шосетата през Гонес бе спряно, за да се даде път на линейките, които извозваха събраните в черни найлонови чували човешки останки.
Заедно с мъката от трагедията дойдоха и въпросите за обезщетенията. По груби сметки застрахователите ще платят 350 милиона долара, от които 30 милиона ще бъдат за самия самолет, а останалите ще отидат като компенсация за близките на загиналите.
"За всеки пътник обезщетението ще бъде средно 2,4 млн. долара, като се имат предвид други инциденти напоследък", каза пред Ройтерс Робърт Хартуиг, главен икономист на намиращия се в Ню Йорк Застрахователен информационен институт. Според него общата сума може да варира между 250 милиона и 350 милиона долара в зависимост от споразумението, което биха постигнали застрахователите със засегнатите семейства. Във всички случаи щетите ще се поемат от европейски застрахователни компании, защото американците се чувстват настрана от инцидента, твърди специалистът.
Полети за престиж
"Конкорд" бе смятан за един от най-безопасните самолети в света, защото за 25 години редовна експлоатация единственият по-сериозен инцидент бе през 1989 г., когато на приземяване британски конкорд спука гуми. Да се лети с такъв самолет бе въпрос на престиж. С тричасовия си полет от Европа до САЩ той скъсяваше двойно времето за прекосяване на пространството над океана, а това не е без значение за деловите хора, на които времето вечно не достига. Но цената на билета, варираща между 9000 и 10 000 долара за отиване и връщане, означаваше, че за пътниците на такъв самолет времето е много по-скъпо от парите. Удобствата в "Конкорд" не са толкова големи, колкото в по-просторните презокеански боинги и ербюси, твърдят изпробвали го българи. Те са склонни да сравняват салона му с размерите на познатите у нас Ту-154.
Но тъкмо запретително високата цена пресяваше клиентелата на конкордите и я свеждаше до кръга на западни богаташи, влиятелни политици, разни знаменитости и пр. Самолетът е на особена почит в моделиерските среди и затова сред пътниците често са виждани прочути манекенки и дизайнери.
Но ден преди катастрофата бе посято първото съмнение в надеждността на конкордите. Най-напред британците съобщиха, че по крилата на техните седем конкорда били открити още миналата година миниатюрни пукнатини, заради които един самолет бе спрян от експлоатация. Французите потвърдиха, че са забелязали същия проблем и по своите конкорди, но казаха, че не мислят да спират никой от тях. Куриозното е, че точно катастрофиралият във вторник бил с напълно здрави крила, но при него фаталният проблем бе в двигателя.
За да не разколебаят окончателно пътниците си, британците заявиха след френската катастрофа, че не мислят да спират своите самолети, защото ги проверили и били съвсем безопасни. Още вчера те разрешиха отиване и връщане по линията Лондон-Ню Йорк на един от седемте си конкорда. На французите им останаха 5 конкорда, годни за експлоатация, но те временно спряха полетите на всички. Министърът на транспорта Жан-Клод Гесо каза, че няма да летят, докато не се разбере причината за катастрофата.
Президентът на "Ер Франс" Жан-Сирил Спинета заяви, че злополучният самолет бил в експлоатация от 1980 година и имал 12 000 летателни часа. Направен му бил основен ремонт през септември и е проверен за последен път на 21 юли. Конкордите на "Ер Франс" се проверяват редовно на всеки 10 дни, уточни Спинета.
Обречени по рождение
Самолетите "Конкорд" са апотеоз на техническата мисъл от 60-те години. Те са продължение на военните концепции за свръхзвукови самолети и разработките по тях започват през 1959 година. Първоначално французите и британците се конкурират, но през 1962 г. стигат до съгласие, че вървят по паралелни пътища, и решават да обединят усилията си за направата на общ самолет. Затова и му дават името "Конкорд" ("Съгласие"). Първият пробен полет е през 1969 година, а редовната експлоатация започва през 1976 г.
Конкурент на конкордите бе съветският Ту-144. При демонстрационен полет на 3 юни 1973 година по време на международния авиосалон в Бурже той падна в селището Гусенвил на 3-4 км от Гонес и уби осемчленния екипаж и девет души на земята, а още 60 бяха ранени. Причините за катастрофата до днес не са изяснени, припомня ИТАР-ТАСС. Лансирани бяха различни версии - от неизправност на двигателя и пилотска грешка до невнимателна маневра на ескортиращия френски изтребител "Мираж". Независимо от причината съветските свръхзвукови пътнически самолети не бяха допуснати до международни полети и курсираха само по вътрешни линии до 1979 г. През 1978 г. един Ту-144 се разби край Москва и бе спряна експлоатацията на линията Москва-Алма Ата.
През 60-те години американците също имаха амбицията да направят граждански свръхзвуков самолет, но бяха изпреварени от европейците и се отказаха. През 1971 г. Сенатът гласува против проекта SST2 707, защото го прецени за икономически и екологически неизгоден. По-късно, под предлог че конкордите и съветският Ту-144 вдигат шум над пределните норми, те им отказваха достъп до американски летища. След преговори конкордите получиха достъп само до летище "Дж. Ф. Кенеди" в Ню Йорк. Нито една американска компания не пожела да купи свръхзвуков самолет и това реши съдбата им.
Произведени бяха само 20 конкорда, които не можеха да оправдаят инвестицията от 3 млрд. долара. Освен това конкордите са не само двойно по бързи, но и двойно по-лакоми от боингите - те консумират 20 т керосин на час, докато големите боинги - 11 т/ч.
Предполага се, че експлоатацията на оставащите 12 самолета може да продължи до 2015 г., но след катастрофата не е сигурно дали богаташите ще продължат да ги смятат достойни за кесията си.











