-----

Заглавието е по тертип на "Илиада", но историята около хонорарите е къде-къде по-дълга от Троянската война. Най-старото писмовно творение, папирусно, е от 3350 г. преди Христа. Няма сведения какъв хонорар е получил авторът му. Изобщо не се знае какви хонорари са получавали събратята му, които са творили върху папирус, пергамент и глинени плочки. Не идело, види се, да хабят прескъпите писмовни материали за такива сведения. Може пък да са били служебна тайна, както за много днешни издателства е служебна тайна какви хонорари плащат на сътрудниците си и дали изобщо им плащат.

------

Знае се, че за драматичните си творения Софокъл, Аристофан, Есхил, Еврипид и прочее елински литературни величия са получавали само венец от дъбови клонки върху челото. Впоследствие дъбовият венец бил заменен с лавров. Предполагам, по внушение на нечия съпруга. Лавърът е дафинов лист, употребявана и днес подправка. Нито дъбовият, нито лавровият венец обаче могат да се водят за хонорар. Те са един вид удостояване с награда. Което си е тема за отделен трактат.

Имало обаче и хонорари в древногръцкото общество. Доказателството е една история с Александър Македонски. Някакъв поет много настойчиво му предлагал да възпее подвизите му. За да се отърве, първият кандидат за световно господство сключил с тоя поет договор: за всеки хубав стих ще получава жълтица,



за всеки лош - плесница



Излъгал се поетът, че прославата на величия е доходоносен бизнес, и дълго ходил с подути от шамари бузи.

В древния Рим инвестирали с широка ръка в хонорари за творения, така че нямало опасност от шамаросване. И днес текат дивиденти от сътвореното с тези инвестиции. Да вземем примерно най-щедрия инвеститор от този сорт - Меценат, благодарение на когото Хораций не само живеел без материални притеснения, но понатрупал и състояние. Що дивиденти е събирал, събира и ще събира в трезора на славата си Меценат. Вече над две хилядолетия е символ за покровителство на литературата и изкуството. Всеки инвестиращ в тази сфера е петимен да бъде наречен меценат.

Инвестициите на император Август в творенията на Вергилий са такива, че след смъртта си поетът оставил наследство от 10 милиона сестерции. (На валутната борса сестерцията липсва и не мога да ви кажа колко долара са това.)

Марк Аврелий пък платил на Опиан за две поеми по две жълтици на стих. Броят на стиховете бил 60 000. Огромно богатство за онова време!

Римският почин да се плаща за стихове с жълтици бил възприет и от древните източни владетели.



Плащали на стих по жълтица



Не знам какъв е бил грамажът на тези жълтици, но са действали на поетите като тор на посеви. Изследователите намират, че тази е причината древните източни поеми да са от дълги по-дълги. Явлението е познато и нам от онзи период на социализма, когато се плащаше на стих и съответно - на авторска кола.

Имало е сред източните владетели и ментарджии. Например един шах, чието име е забравено, види се, нарочно - какво по-голямо наказание за владетел от това да му се забрави името. Този шах поръчал на великия поет Фирдоуси да опише в стихове историята на персийските владетели. Заплащане: за всеки стих - жълтица. 30 години писал поетът своята "История на царете". Наближавал 70-те, когато я завършил. Обемът бил 60 хиляди двустишия. Тоест чакали се 120 000 жълтици. Да му завидиш на тоя Фирдоуси, още повече че ни данък върху хонорарите имало, нито задължителните здравни осигуровки. Шахът обаче направил тъй, че да не завиждаме. Вместо златни монети наброил сребърни. Фирдоуси хвърлил монетите на слугите и повече не стъпил в шахските палати.

Английският крал Яков I (Джеймс I) надминал неизвестния персийски шах. Поданикът му Джордж Стоу 45 години ровичкал из архивите да събира материал за историческа хроника и после 8 години писал историята на Лондон и Уестминстър. За този 53-годишен труд Яков I му издал удостоверение, подпечатано с огромния кралски печат, че има право



една година да проси безпрепятствено



из кралските владения. Ще кажете, че можел да си проси и без удостоверение. Лъжете се. В ония времена просяците ги бесели. Само Хенрих VIII обесил няколко хиляди. Просията обаче си продължавала. Това говори, че и ние няма да я ликвидираме, ако отменим мораториума върху смъртното наказание и почнем да бесим просяците. Бесенето обаче би открило нови работни места за производители на коноп, въжари, ковачи, палачи и т. н.

За разлика от Яков I, който не бръкнал в джоба си да даде и един шилинг на Джон Стоу, Луи XIV, именуем още Краля Слънце, меценатствал с широка ръка. Облажили се всички писатели в кралството: получавали нещо като стипендия от 800 до 3000 ливри годишни. Лъчите на Краля Слънце огрявали писателите в зависимост от това кой като колко висок връх е отбелязан върху картата на френската литература.



Височината я определял поетът Шаплен,



най-модният по онова време, който днес не е забравен само от Френската литературна енциклопедия. Той така определил височината, че сам получавал 3000 ливри, Молиер получавал 1000, а Расин - 800. При целия дефект на това меценатство не би било зле, ако коронованите особи и републиканските властници се бяха поучили от примера на Краля Слънце.

Колкото и щедри да били меценатите, сказанията за приказни богатства в Хонорариадата започват след приказните времена на човечеството. Лопе де Вега бил истинска фабрика за пиеси. Пусков срок за всяка - от един до три дни. 1800-те пиеси, които сътворил, му донесли доходи, каквито никоя фабрика не би могла да му донесе. За 21 326 000 стиха получил 105 000 златни монети. Доста ще да е бил грамажът на тогавашните испански жълтици, защото по сегашни мерки той би бил мултимилионер в долари или евро.

Гьоте е направо сиромах в сравнение с него. За 37 години литературен труд получил общо 401 000 марки. Колкото Юго взел само за "Клетниците".

Френските класици ударили



най-много кьоравото в хонорарите



Тяхно откритие са романите с продължение, които вестниците печатали на драго сърце. Четял народът, нямало ги сегашните телевизионни сериали. За романи плащали на ред. Най-високотарифните - Дюма-баща и Евгений Сю, получавали по един франк и 25 сантима на ред. Настъпил истински бум на диалога. С реплики по една-две думи. По тази причина издатели и вестникари започнали да плащат на буква. Дюма-баща получавал по два сантима на буква. 200 000 франка бил годишният му доход - смятайте колко букви е изпонаписал.

Казано е, че многото добро не е на добро. Знаете какъв прахосник станал Дюма-баща. А поетът Ламартин, към когото течала истинска река от хонорари, го ударил на разточителни пътешествия. За пътуването в Мала Азия, предприето в компания на жена му и дъщеря му, той си купил специален кораб и за своя сметка го оборудвал. На всичко отгоре отсядал само в закупени специално за него домове, гостувал със собствени кервани на племенни вождове и им поднасял пребогати дарове - да се знае, че им гостува Краля на поетите.



Каква е отечествената Хонорариада?



Не е за приказване. Не приходи, а борчове са носели на възрожденските ни писатели книгите им. При следосвобожденските не е много по-различно. Единствен дядо Вазов се е осмелил да поминува като професионален писател, сиреч от хонорари. Другите ни класици се препитавали тук и там, т. е. от чиновнически заплати.

И по тоталитарно време за едни имаше, а други си бяха интелектуални пролетарии. На една окръжна конференция в Перник местни интелектуални пролетарии отвориха дума, че никакви ги няма техните хонорари в регионалните издания. Първият секретар на окръжния комитет се възмути, че не ги е срам да поставят този въпрос, когато Каравелов, Ботев и Петко Рачов Славейков са писали изобщо без хонорари. "Но тогава и Ботев е бил председател на Централния революционен комитет без заплата", репликирал го Иван Карик, местен интелектуалец безсребреник. За такива реплики не само от пишещи братя, а и от техни събратя во изкустве Тодор Живков се беше заканил да ликвидира яслата.

Но не му стигна време, та тая работа я свърши демокрацията.