|
До скоро подобно предположение би било отхвърлено без дискусия, а може би дори със съответните санкции. И как не, след като до скоро думите "наемник", "рейнждър", професионален войник се произнасяха на различни отговорни места в армията сякаш те са гарнитура към ястие от живи жабета.
От септември тази картина ще бъде променена напълно. В МО и Генщаба се изготвят цял наръч нормативни актове, които да позволят илюзиите да се превърнат в реалност.
"Когато подпише договор за професионален войник, едно момче трябва да може да стане и началник на Генералния щаб", заяви за "Сега" шефът на дирекция "Кадри" към МО ген. майор Любен Пандев.
Преди обаче да се премахнат пречките, трябва да са видят и спирачките на този процес.
"Има три типа мотивиране - да влезнеш, да стоиш и да останеш", обяснява Пандев.
Към този момент, въпреки че във войската набиват чепици първите професионални войници, нещата никак не са розови. Това е така, защото редица административни пречки ги карат да се чувстват не на мястото си и без перспектива. Те са влезли в армията, стоят по силата на договор и много от тях твърдят, че са с пагони, защото нямат изход. Това ли е мечтаната професионализация на армията?
Преди близо три години министерство на отбраната обяви първата кампания за набиране на професионални войници. Резултатът беше трагичен - от 120 обявени места желаещи имаше само за готвач на подводницата във Варна. След това катастрофата беше отложена, но и до днес си виси като дамоклиев меч на реформаторите в армията.
От тогава до днес се създадоха няколко мита, всъщност цяла митология, за невъзможността да се формира професионална армия в България. Тя предопределя и провалите на повечето кампании, а и досега връзва ръцете на офицери и генерали да се захванат здраво със съживяването на армията.
Къде са проблемите?
Мит 1: Срамно е да кажеш "моят татко работи войник"
"Трябва да приемем, че българското общество не е готово да приеме такава армия. Как би се чувствало едно дете, когато го попитат какво работи баща му, и то трябва да каже: "Моят татко работи войник"", обясни тогава шефът на Генщаба ген. Михо Михов. Този израз обобщава всъщност заключенията на редица звена под Михов, а не толкова личното му мнение. Все пак почвата беше подготвена за отказ за прием на професионалисти.
Това е първият мит - българското общество няма да приеме наемни войници! Така ли е?
България създаде първия си изцяло професионален батальон за по-малко от три месеца през 1992 г., когато трябваше да се включи в мисията на ООН в Камбоджа. Въпреки, че в състава на контингента имаше и наборни войници, те пак бяха наемници, защото отиваха доброволно и срещу заплащане.
Сред всичките ни мисии в Косово и Босна и Херцеговина няма нито един войник от обикновените войници.
Не се отчита още нещо - болшинството от сержантите в армията ни на практика са на войнишки длъжности - шофьори, механик-водачи и пр. Редица свързочни, технически поделения са изцяло от професионалисти.
Обществото приема всичко това, нали? Май и големите началници са разбрали, че да имат повече професионалисти около себе си, е по-рационално. Проблемът е, че и те, и политиците не могат да сложат ясно разграничения между наборни и кадрови бойци. Така се роди другият мит.
Мит 2: Армията трябва да е смесена
Първата грешка в досегашната политика при наемане на войници е в решението да се създава смесен тип армия. Това е породено от нежеланието да се променя сегашния вид на войската, сегашната субкултура на военните.
Подходът беше да се създава професионална армия, като във всички звена, паралелно с наборните войници, се включват и професионалисти. Дори по една време се появи безумната идея те да бъдат държани в 24-часов казармен режим, но, слава богу, това бе отхвърлено навреме.
Веднага се получи късо съединение.
Масовата армия и професионалната армия са два съвсем различни свята с различен тип отношения, традиция и символи.
"Новият тип не може да бъде създаден в смесен тип подразделения, както е по сега действащата заповед", казва ген. Пандев. Според него практиката сега показва, че веднъж попаднали на място, където царуват старият тип отношения, професионалните войници са смачквани. Вместо те да действат като стимул за промяна, се получава точно обратното - старите отношения буквално унищожават всеки опит за промяна.
Вместо наборният войник да достига по-големи висоти, професионалният се принизява.
Разликата в двата типа бойци е, че наборните войници са в казармата по силата на принуда, докато професионалният войник е на заплата - той е на същата плоскост както професионалният сержант, офицер, генерал.
"В случая наемникът се появява в ролята на още един началник на наборния си колега. Това поражда антагонизъм", категоричен е главният кадровик на армията.
Нов тип армия може да се създаде чрез друг подход. От септември ще започне изграждането на сто процента професионални подразделения. "Може то да е взвод или рота, но ще бъде отделено и по отделна програма. Ако е възможно, на първия етап - капсулирано", планира Пандев. Идеята е да се започне със създаването на малки елитни, изцяло професионални подразделения, които да прерастнат в части. В тях се изграждат нов тип отношения, без влияние на странични фактори, наслоени от традицията в наборната войска. Миналите през тази школа офицери, сержанти и войници ще бъдат прехвърляни по-късно на други места. Така постепенно новото ще изтласква старото. До 2004 г. флотът изцяло трябва да бъде запълнен с кадрови военни. Няма никакви пречки същото да стане и с парашутно-разузнавателните подразделения, дори и със Силите за незабавно действие.
Мит 3: "С трици маймуни не можем да ловим"
Долната граница на заплатата на наемника е фиксирана със Закона за отбраната и въоръжените сили - 1 средна бюджетна за страната. В момента рейнджърите вземат средно около 230-250 лв. месечно.
Митът, който се разпространява е, че тези пари са малко, за да се хване някой да служи като войник.
В този момент всички забравят няколко неща. Първото е, че към тези пари има различни надбавки, безплатно медицинско обслужване, здравно и пенсионно осигурявано, безплатна квалификация и възможност за безплатно образование след средно, за мисии и учение в чужбина. Освен това заплатата се взема навреме, а работодателят не може да фалира.
Мит 4: Рейнджърът не трябва да служи повече от 6 години
Една от причините да няма много желаещи за служба в казармите е ограниченията, които МО поставяше пред кандидатите. Срокът на договора е за минимум 3 години и може да удължи още един път. След това - на улицата.
"Щом искаш да правиш професионална армия - отвори всички врати", казва Пандев. С новата нормативна уредба ще паднат почти всички ограничения с изключение на най-важните - кандидатът да е физически здрав и да може да покрива нормативите.
Мит 5: Малцинствата и жените да стоят настрана!
51 на сто от българите са представители на нежния пол, 10-11 на сто от населението са от малцинствата, които традиционно се пренебрегват в армията. Това е огромен ресурс, който не е използван.
Предвижда се да се създаде такава схема за обучение и тренировки на професионалните войници, която да освободи достатъчно време на рейнджърите за обучение по английски, преквалификация и дори образование. Целта е армията да стане привлекателно място за хора, които търсят не само авантюра, но и подкрепа в началото на живота си. Така че, когато се върнат към цивилния живот, да бъдат желани от всеки работодател.
Това са плановете. От септември добрите идеи ще трябва да стават и реалност. Тогава май ще бъдем свидетели на голяма съпротива, а може би и на конфликти.
КАРЕ
Реалности
В НАТО само Германия и Норвегия са против професионалистите
Конфликтите в Косово, Босна, Чечня, Сиера Леоне показват, че в съвременната война трудно може да се противопостави армия от наборни войници - предимно хлапета, срещу професионалисти с висока подготовка и голяма мотивираност да действат.
Повечето от натовските армии преминават на изцяло професионална армия. Оказва се, че в мирно време тя е по-икономична, а по време на мисии - по-ефективна.
До няколко години задължителната военна служба ще бъде премахната в Чехия, например.
Причините за тази радикална стъпка са няколко. Броят на младите мъже, които са годни и желаят да отслужат редовната военна служба, постоянно намалява. Докато преди 4 години в Чехия е имало 93 000 годни донаборници, през 2006 г. те ще бъдат с 26 000 по-малко, сочат анализи.
В Унгария идеята за въвеждането на професионална армия още не среща разбиране сред обществото, но процентът на одобрение расте.
В НАТО само две от деветнайсетте натовски държави - Германия и Норвегия, категорично се противопоставят на професионализацията на армията.
САЩ и Канада отдавна са с изцяло наемни армии.
Великобритания е първата европейска държава с подобна войска. Това е станало още през 1962 г., а значително по-късно към нея се присъединиха Холандия - 1993 г. и Белгия - 1996 г..
Въоръжените сили на Дания и Португалия също са в по-голямата си част професионални. В момента Испания и Франция професионализират своите армии.
|