|
Световноизвестната оперна певица Монсерат Кабайе е родена на 12 април 1933 г. в Барселона. Сънародниците й я наричат Гласа на Испания. Кабайе започва да изучава оперно пеене в родния си град. През 1954 г. получава първата си награда - златен медал, а две години по-късно е ангажирана от операта в Базел. За кратко време тя прави впечатляващ репертоар с роли в "Тоска", "Аида", "Арабела" и "Саломе".
Звездният й миг настъпва на 20 април 1965 г., когато се превъплъщава в образа на Лукреция Борджия на сцената на Карнеги Хол, Ню Йорк. Веднага я канят от Метрополитен опера, където пее във "Фауст" на Гуно. Световната й слава нараства и след изпълнението на хита "Барселона" с Фреди Меркюри.
Монсерат Кабайе ще пее в България на 16 септември.
-------------------
- Г-жо Кабайе, след седмица предстои вашият първи концерт в България. Какво очаквате от българската публика и какво знаете за нашата страна?
- Знам, че страната ви има огромни трудности в този момент. Знам също така, че имате прекрасен народ, но за съжаление в доста отношения нещастен. Въпреки това вие сте успели да съхраните своите традиции, които са вековни, също и своята идентичност. Може би точно това ви прави интересни като хора, достойни за възхита. И според мен именно това е най-прекрасното в страната ви. Освен това вие се славите като много музикална нация. Имате световноизвестни певци. Когато правех програмата си за предстоящия концерт в София, много внимавах в подбора на творбите. Искам да доставя голямо удоволствие на публиката в България и същевременно с това да им поднеса нещо по-непознато. В концерта има доста арии и песни от френски и испански творби. Стремях се да направя разнообразна програма. Подготвила съм и един много специален бис, който е изненада за българската публика. Ще ви издам само, че в София ще представя една ваша много талантлива певица, която спечели трета награда на моя международен конкурс. Казва се Ина Василева Кънчева.
- Ваша ученичка ли е?
- Да, и е доста добра. С нея ще изпълним дует.
- Имаме информация, че с вас ще дойде и дъщеря ви Монсерат Марти. Ще пеете ли заедно на сцената в София?
- Надали. Програмата ми е готова от доста време и не съм предвидила дуети с дъщеря си. А и тя има други ангажименти, така че не е сигурно въобще дали ще ме придружава при това пътуване.
- Според вас как се развива и накъде върви оперното изкуство в момента?
- Въпреки че времето е доста сложно и безкомпромисно по отношение на оперната музика, аз намирам, че тя е в прогрес. Сега има много повече възможности за хората, които обичат този тип изкуство, да му се наслаждават. Както знаете, операта е едно от най-скъпите зрелища - и като постановка, и като билети за готовия вече спектакъл. В днешно време много оперни постановки обаче се филмират и хората имат шанса да ги видят, без да плащат баснословни суми за място в някой от прочутите театри. От друга страна, операта се развива твърде благоприятно за младите, начинаещи певци. Дават им се много повече възможности за изяви, отколкото когато нашето поколение започваше своя творчески път. Дори прочутите театри с вековни традиции са склонни да ангажират млад оперен певец, стига той да има данни. Това не можеше да се случи преди 10 години например. Аз одобрявам тази тенденция, защото така оперното изкуство се подмладява видимо. А и е много красиво да гледаш и слушаш млади певци.
- Какви женски гласове се търсят в днешно време. Има ли някаква тенденция?
- Сега се ценят много гласовете с богат диапазон. Това дава възможност един човек да изпълнява повече произведения и да има по-богат репертоар. В същото време се търсят и характерни оперни певци. Но е факт, че ако един изпълнител заложи само на лирическите си възможности и търси единствено такъв тип произведения, той бързо би слязъл от сцената, колкото и да е великолепно подготвен. В днешно време се иска освен много професионализъм и доста гъвкавост на гласа. Което естествено не означава, че певецът трябва да зареже всичко останало само и само да бъде в крак с новите тенденции. Нужна е стабилност във всяко отношение.
- Кой преподавател изигра най-голяма роля за формирането ви като певица?
- Това е Евгения Кемени. Тя е унгарка, но живее и преподава от години в Испания. Именно тя ме научи на нещо много важно в нашата професия - правилното дишане. Без него изпълнението на сложна ария е просто невъзможно.
- Кой е най-скъпият ви спомен от началото на вашата кариера?
- Денят, в който се запознах с моя съпруг. Това никога няма да забравя и е наистина най-топлият спомен от зората на кариерата ми.
- Кога разбрахте, че от вас ще излезе голяма оперна певица?
- Аз дълги години се занимавах с музика. Май има 40-50 години. В един момент музиката се превърна в нещо, от което имам ежедневна нужда. Може би тогава започнах да я възприемам и по-сериозно - като изкуство, към което се стремя с цялата си душа и сърце. Знам какво е да обичаш и да желаеш да се отдадеш на това изкуство. Затова и опитвам да помогна максимално на младите певци, с които работя.
- А как реагирахте, когато разбрахте, че дъщеря ви е избрала същия път?
- Честно казано, не го очаквах. Но така се развиха нещата. Тя се занимаваше с балет от 5-годишна. Беше ученичка на Мая Плисецка. В мечтите си се виждаше единствено като балерина. Но претърпя малък инцидент, който сложи завинаги край на мечтите й. Раздялата с балета изживя много тежко. Дълго време бе тъжна. Тогава моят съпруг, за да я утеши, започна да я занимава с пеене. Постепенно това я увлече и тя събра сили да се пробва на сцена. Първият й сериозен концерт бе през 1995 г. Успехът я накара да задълбочи работата си. Вече има зад гърба си доста престижни покани и участия. Пяла е на сцената на "Ла Скала" в Милано, което за един млад певец с малко опит зад гърба си е голямо признание.
- Вие самата какви спомени имате от своето детство? Мечтаехте ли за нещо друго, освен да пеете?
- Детството ми премина в много работа. Може да се каже, че почти нямах детство, поне такова, каквото бих искала да бъде или за каквото бях чела в книгите. Но и аз съм си в известна степен виновна. Бях изключително любознателна и си завирах носа във всяко ново нещо, което се изпречваше пред очите ми. Апетитът ми към откривателство беше направо непоправим. Освен това бях всеотдайна към всяко живо същество. Все мислех, че това, което правя за някого, не е достатъчно.
- Как се запознахте с Фреди Меркюри?
- Той беше влюбен в операта и почти не пропускаше спектакъл. След поредната премиера нахълтваше ентусиазиран в гримьорните и ни целуваше всички поред. И когато през 1987 г. трябваше да подготви концерт и албум за предстоящата олимпиада (през 1992 г. - б. р.), не се поколеба да ме покани за съвместна работа. Така се роди хитът "Барселона". Идеята му беше да направим нещо, което да стане химн на младежите. И наистина се получи. Фреди също като мен бе един непоправим ентусиаст. Увлече ме в някои от своите благородни дела. Заедно се включихме в една благотворителна акция, подпомагаща парижкия институт "Луи Пастьор". Бяха велики години.
- Какъв човек бе Фреди извън сцената?
- Изключително внимателен и обикновен. Не се държеше надменно, въобще не се изживяваше като звезда, какъвто всъщност беше. На него можеше да се разчита, защото държеше на думата си. А и обичаше да бъде чист в отношенията си с хората. Мразеше преструвките.
- Добра приятелка сте и с друга знаменитост - Вангелис...
- За мен това е идеалният композитор. Мога да кажа, че това е композиторът на бъдещето. Фантастичен е! А музиката му е направо неземна.
- Кой е предпочитаният ви композитор по отношение на операта?
- Несъмнено Моцарт.
- Как изглежда Монсерат Кабайе извън сцената?
- Не съм много за гледане (смее се - б. р.). Шегувам се, разбира се. Занимавам се с обичайните за всяка една съпруга неща - оправям къщата, понякога правя кулинарни изненади за фамилията, но най-често си почивам, тъй като програмата ми е много запълнена и това е единствената ми възможност за малко релакс. И много обичам да слушам музика - всякаква.
- Имате ли предпочитани цветове за сцената?
- Ооо, да. Винаги обличам черно и червено.
- Спазвате ли някакъв ритуал преди излизане пред публика?
- Не, не съм суеверна и не правя нищо особено. Гледам да се концентрирам за изпълнението максимално.
- Какво може да ви разсмее или пък разплаче?
- Това са все неща, които трудно могат да бъдат проконтролирани. Този, който твърди, че има точна рецепта, сигурно не е честен в думите си. Понякога се случват неща, които не можеш да предвидиш. А те те засягат толкова дълбоко, че е невъзможно да потиснеш чувствата си, колкото и да искаш. Но аз като че ли в последните години нямам време дори за това. Което е много, много тъжно.
- Какво очаквате от новия век?
- Мир, само мир. Всичко останало идва само.
--------
Интервюто е взето с любезното съдействие на "София мюзик ентърпрайсиз".