Ако за древния сладкодумец Омир са спорили седем града, то за самобитния български строителен гений сигурно са 77. Кольо Фичето е роден в Дряново през 1800 г., но се преселил в Търново, строил е из Ловеч, Свищов, Горна Оряховица, митарствал из Влашко, Турско, Албанско и Италианско. Сред големите му дела са църкви в Търново и Свищов. Венец на творческото му дело са храмовете в Свищов "Света Троица" и в Търново "Константин и Елена", покритият мост над Осъм в Ловеч и мостът над Бяла. Когато открива същия този мост, той нарежда отгоре волски коли, натоварени с жито, колкото могат да се съберат, и застанал под него, за да се види, че е здрав и издържа тежестта. За самобитността на българския строител свидетелства и Феликс Каниц: "И тоя скромен човек в потури и абичка не знае, че



с Беленския си мост е построил

най-голямата хидравлическа постройка



на Балканския полуостров, изключая Цариград." Колкото до случайностите, както тогава, така и сега те са изключени. Съветник на Митхад паша бил дряновецът Драган Моралията. Той препоръчал своя градски за строител на моста.

Конакът, строен от майстора в Търново, освен като архитектурна стойност, стана известен и с това, че там със свикването на Великото народно събрание започна уж демократичният български живот през 1990 г. Така бе продължена традицията - пак там, но през 1879 г., за княз е избран Александър Батенберг.

Дряновските майстори строят къщи, болници и училища в Букурещ и Албания. Кольо Фичето доста е митарствал по света с тях, но вместо да копира блясъка, развивал самобитността си и мислел, че това може да се направи и по някакъв друг начин. 7-8 години чиракувал из Влашко и с тайфа дряновски майстори достига до град Корча в Албания. Тогава бъдещият майстор е 14-годишен. През 1830 година Кольо Фичето изучил занаята, решил да става майстор и започнал да води по-заседнал живот, а за да си истински майстор, трябва и да се ожениш. Жена му Марина била дряновка и съвършено непозната в тогавашното еснафско търновско общество. Тя ражда 3-ма сина и 4 дъщери.

Първородният му син се казва Иван, по-известен с прозвището Панталонджията, и се жени за Катинка. Те имат трима сина,



а единият от тях е генерал Иван Фичев



Друга внучка на големия строител, Марийка, дъщеря на сина му Сава, пък е майка на Сава Н. Иванов. Той е учил в морското училище в Петербург и през 1913 г. е служил на крайцера "Аврора", както и на миноносеца "Дръзки". Сава достига до чин капитан I ранг и от 1935 до 1938 г. е началник на флота на цар Борис. Става контраадмирал. Неговият брат пък е комунистическият функционер Димитър Иванов. Любопитна е историята с една от сестрите на Сава и Димитър Иванови. Кинка била хубавица, която си харесал Хараламби Джамджиев. Той пък е създателят на първия български аеродинамичен уред, наречен орнитопер. Изучавал птиците, правел разни чертежи и бил убеден, че човек може да полети. Като научил за неговите занимания, бъдещият му тъст отсякъл:" Ще полети човек, вятърът ще полети! Аз дъщеря си на луд човек не давам." Несбъднатият жених отишъл във Враца, създал опитен уред, а скоро след това и летателен апарат с криле, задвижвани механично. Около 1910 г. патентова самолетни конструкции в Париж и Прага и получава световно признание.

Сава Иванов е първият, който прави родово проучване, и през 1938 г. според него родът наброява 148 души по бащина линия - все наследници на Кольо Фичето. Днес тази работа продължава Михаил Неделчев. Той е направил родословно дърво, което показва, че



днес Фичеви са повече от 300 души



Предците на майстора са били все строители. После идват шивачите, инженерите, военните и политиците. През 20-те години на века няколко души от фамилията емигрират в Австралия. Днес най-голяма популярност имат лекарите. Георги Фичев е един от най-известните ортопеди на "Пирогов", Никола Фичев е сърдечен анестезиолог, работил и в Кувейт. Беба Фичева е професор по уши, нос и гърло. Един от известните наследници е Константин Фичев, бивш кмет на Троян и автор на исторически книги и краеведски изследвания. Най-много са представителите на рода в София, Варна и Русе. Там е разклонението от дъщерята на Кольо Фичето - Дешка, за която се е смятало доскоро, че няма наследници. Михаил Неделчев поправил грешката - тя се жени за калфа на майстора и се заселва в Русенско.

Прадядо на Михаил Неделчев е генерал Иван Фичев. В първия си брак той се жени за дъщерята на Константин Панайотов - министър, областен управител на Русе, филантроп, подарил на държавата хижата на Белмекен, в която се готвят олимпийците. По линия на контраадмирал Сава Иванов родът на Фичето се родее със Стефан Стамболов, чиято майка Евгения е сестра на дядото на Сава - Павли Иванов. Родът Фичеви е свързан и с фамилията на Ботевия сподвижник Киро Тулешков.



Парадоксално е, но големият род никога не е правил среща



Разбираемо е Михаил Неделчев с най-голяма страст да е изследвал живота на своя прадядо генерал Иван Фичев. Той имал склонност към хуманитарните науки - тук критикът дърпа чергата и към себе си. Ген, какво да направиш. Иван Фичев учил в Робърт колеж. Когато починал баща му, старейшината на рода Кольо Фичето се произнесъл: "Стига Иван е учил ингилизки. Да се връща и да гледа дюкяните!" През 1878 г. Иван бил преводач на руската армия, по-късно завършил военна академия в Санкт Петербург. Участвал в Сръбско-българската война през 1885 г. Освен към военно дело бил пристрастен и към писане. Една от известните му книги е "Ляо Ян", посветена на Руско-японската война, в която прави прогнозата, че Руската империя ще рухне. После е изпратен да учи генералщабна академия в Торино и там се ражда втората му дъщеря. За него се знае, че е владеел над 12 езика. Най-известната му книга е "Балканската война", която излиза посмъртно. Иван Фичев е един от малкото военни, който е бил член на БАН. От 1910 до 1914 г. е началник-щаб на армията. По това време и двете му дъщери са милосърдни сестри на фронта. От 1916 г. е министър на войната. Генерал Фичев е стамболовист, англофил и доста конфликтен човек. По време на Балканската война началник-щабът Фичев не се колебае да влезе в конфликт със съветника на Фердинанд и фактически командващ генерал Савов.



Иван Фичев е създателят на Военната академия през 1912 г.



По време на атентата в Софийското казино през 1916 г. заедно със сина на министъра на вътрешните работи загива и голямата дъщеря на генерал Фичев и той се оттегля от обществения живот. След края на войната Стамболийски го моли да стане пълномощен министър в Букурещ. При подписването на Букурещкия мир заради военните му заслуги са направени отстъпки при определяне на границата с Южна Добруджа. Ранен е по време на атентата в "Света Неделя", остава с незарастваща рана на главата и през 1928 г. умира.

- Къщата му е съседната, на два етажа, със спалня и хол - горе, и трапезария, кухня и стая за прислугата - долу. Христо Бисеров да дойде да види как е живял един военен министър и генерал със световно признание - вкарва съвременни политически нотки в разговора Михаил Неделчев. Питам го не говори ли така, защото е разочарован от политиката.

- Няма такова нещо. Аз написах 12 книги, работих в издателство "Български писател" 15 години. От политиката ми останаха само интересни неща. Тя ме научи, че политическото време тече много бързо. Винаги съм бил политичен, но никога не съм искал да съм политик, който да е все на власт. Мечтата ми беше да възстановим Радикалдемократическата партия - нейния тип интелигентско присъствие. Смятам, че съм изпълнил мисията си. Сега се върнах към своите си занимания с литературна история и не искам да се занимавам с политика.