|
"Обикновено 80% от получилите сърдечен удар оцеляват", казва кардиологът д-р Цвета Иванова. Рискът при тях инфарктът да се повтори обаче е реален. За да не стане това, човек трябва да предприеме редица мерки, които преди злощастното събитие е подценявал. И които са често основната причина за удара.
Добре е да се започне от психосоциалната сфера. Болният трябва да преодолее страха от случилото се, а семейството трябва да го щади и да го подкрепя в новия му начин на живот, обяснява д-р Иванова. Това означава например да се
промени храненето на цялото семейство.
В зависимост от тежестта на инфаркта връщането към нормален начин на живот може да трае от няколко седмици до половин година. Оздравителните мерки обаче трябва да се спазват цял живот. В първите поне 12 месеца след инфаркта човек трябва да се следи внимателно от лекаря и да си прави навреме всички необходими изследвания. При по-лекия инфаркт няма никакви други последствия освен умъртвяването на част от сърдечната тъкан. Когато ударът е усложнен, може да настъпи деформиране на сърдечната камера, прескачане на сърцето, възпаление на обвивката му. Тогава лечението е по-трудно и трае месеци.
Решаващ за рехабилитацията след инфаркт е хигиенно-диетичният режим, казва още д-р Иванова. Той се състои не само в строго съблюдаване на познатите мерки - спиране на тютюнопушенето, коригиране на наднорменото тегло, изключване от менюто на мазни храни и захар. Твърди се, че витамин Е и витамин А имат защитна функция по отношение на инфаркта, но това не е доказано, обяснява д-р Иванова. Задължителен е контролът на холестерола. За целта веднъж на три месеца трябва да се прави т.н. липиден профил. Дори и пациенти, преживяли инфаркт, но с добър холестерол, трябва да го следят веднъж в годината. За да се намали нивото на лошия холестерол и да се покачи делът на добрия, пациентите с инфаркт се съветват
да приемат по 1 чаша червено вино на ден.
За тях е полезен и зеленият чай, който намалява холестерола и държи кръвоносните съдове еластични. Холестеролът води до натрупването на плаки в кръвоносните съдове, които могат да причинят тоталното им запушване. При къпане е добре температурата на водата да не е над температурата на тялото, т.е. да не е гореща.
При сърдечноболните залежаването е толкова опасно, колкото и физическата преумора. Раздвижването е добре да започне възможно най-скоро след отминаването на острата фаза. Препоръчва се по 30-40 минути разходка на равен терен с бавна крачка по 3-4 пъти в седмицата. Средната норма е 400 крачки, т.е. преди да се почувства характерната гръдна болка. Но натоварването се изчислява за всеки пациент чрез т.н. велотестове. "Натоварване, което води до изпотяване, е вредно", категорична е д-р Цвета Иванова. Затова физическите упражнения трябва да се усложняват плавно.
1-2 седмици след излизането от болница преживелите неусложнен инфаркт могат отново да карат кола, обяснява още лекарката. От 10 до 14 дни след изписването от болница пък могат да възстановят сексуалната си активност. Толкова трябва да се чака и преди отново да могат да пътуват със самолет, което задължително трябва да става с придружител и да се носи нитроглицерин. Ако инфарктът е усложнен, тези дейности се разрешават 2 седмици след отзвучаването на допълнителната симптоматика. Често остатъчен симптом е гръдната болка.
Важно за възстановяването след инфаркт е как и кога човек приема лекарствата си, казва още д-р Цвета Иванова. Аспиринът е задължителен, защото предотвратява слепването на червените и белите кръвни клетки в съдовете и по този начин - запушването. Бетаблокерите пък забавят пулса и намаляват нуждата от кислород за сърцето. Установено е, че те удължават живота на пациента. "Първите поколения бетаблокери повишаваха нивото на лошия холестерол, на кръвната захар, но модерните препарати са свободни от тези негативи", обяснява още д-р Иванова. За жените в менопаузата пък е препоръчително да провеждат хормонална терапия с естроген, който защитава сърцето. Във фертилна възраст количеството на хормона обикновено е достатъчно, но след 45-годишна възраст спада. Естрогенът е и причината жените да са по-защитени от инфаркт в сравнение с мъжете.
Лекарствата трябва да се вземат в определени часове,
за да има ефект от тях. Аспиринът е най-добре да се приема разтворен във вода в 9,30 ч. вечерта, за да е сигурно, че сутрин между 4 и 8 ч. ще разрежда кръвта най-добре. На зазоряване кръвното налягане е най-високо и тогава най-често стават инфарктите и инсултите. Бетаблокерите и другите медикаменти, които понижават кръвното, трябва да се вземат към 5,30-6,00 ч. сутрин.
Контролът на кръвното също е решаваща защита срещу инфаркт. Измерването му обаче не трябва да се прави прекалено често, защото то варира и болните се плашат ненужно, казва д-р Иванова. Тя съветва по-възрастните пациенти да избягват модерните електронни апарати за мерене на кръвното. Те дават неточни стойности, когато кръвоносните съдове не са еластични. "Нормално кръвно налягане е 110/70, оптималното - 120/80, а високото нормално - 139/89. Всички останали стойности са патология", припомня лекарката. За диабетиците стойностите трябва да са дори по-ниски.
ЗАЩИТА
За разширяване на кръвоносните съдове на много пациенти се поставят стентове - специални балончета, които поддържат поразения кръвоносен съд и предотвратяват инфаркт. Ако съдът е много стеснен, се прави ортокоронарен байпас, т.е. пришива се допълнителен кръвоносен съд, който заобикаля плаката. Кардиохирурзите съветват пациентите със стентове или байпас да приемат антистенокардин и аспирин едновременно за по-добро разреждане на кръвта. След поставяне на стент възстановяването е по-бързо.
