|
"И се вари, препенва се, докато стане бистър и вкусен - поне 6 ч. ври на бавен огън", додава той. Край бай Рачо са насядали 10-15 мъже - кимат утвърдително. После старецът подава бутилка с жълта препеченица. "Опитайте, днес е света Петка, а колегата е Петко", посочва той едър мъжага в края на отрупаната с мезелък дървена маса. Опитваме. Дъхът спира за миг, след това топлината се спуска стремглаво към попремръзналите ни стъпала...
Събота, 14 октомври. Ден като много други, но за селото, използвано най-често от авторите на кръстословици, си е баш празник. Защото според църковния ни календар тогава се чества първата ни родна светица - Св. Петка, или още преподобна Параскева.
В село Енина, което, твърдяг, е с 800 годишна история, свято пазят традицията
на този ден насред мегдана да ври курбан
Защото според легендата точно тук, през 1271 г. са преспали мощите на светицата на път към тогавашната ни столица Търновград. На мястото, дето бивакували стражите и кивотът, вдигнали църква - с патрон Св. Петка Българска. По-късно археолозите ще открият, че под средновековния градеж има още по-стари темели, раннохристиянски.
Черквицата съществува и днес, но дървените порти са заключени. През тесните мазгали на 2-метровите каменни зидове се вижда, че храмът е повече в земята. Вековни орехи са прострели клони върху керемидения покрив, стенописите ги няма, в банкови и музейни сейфове се съхраняват оцелелите през вековете икони. В Народната библиотека пък е откритият точно тук най-стар глаголически писмен паметник в България, Енинският Апостол, датиран към XI в. Тишината над каменната черквица е смазваща. Чува се буботенето на Стара река - там, в дерето е втората в страната ВЕЦ, собственост на прословутата фамилия Стайнови.
По-късно кметът на Енина Боньо Мирчев съобщава, че след години замразяване реставрацията в "Св. Петка" пак е възобновена. Пари извадил от джоба си бизнесменът Добромир Гущеров, чийто род е енински. Пак той се бръкнал за градежа на 12-метровата часовникова кула насред мегдана.
Старейшината (избран преди година отраз измежду петима кандидати като независим, но с подкрепата на гражданското "Съгласие за Казанлък"), пресмята стореното от съселянина си и отсича: "Към 70 000 марки е броил само тази година за Енина. Башка дето превърна бащината си къща в хотел-ресторант за чудо и приказ, та покрай гостите там да се облажат и нашите търговци."
Постепенно дворът на "новата" църква "Св. Георги" (строена през 1838 г.!) се изпълва с хора, придошли от цялата страна за започващата света литургия. През една ограда се чуват поовехтели, но пазещи аромата на жълти дюли градски песни. За празника селското читалище "Братство" е спретнало мини-фестивал. Освен енинската група "Златна есен", с ръководител Неделчо Димитров, да покажат умения са дошли планинарската "Ехо" и квартет "Севтополис" от близкия Казанлък, през Балкана пък са пристигнали габровци. "14 жени пеем стари градски песни, остаряхме, но не пропускаме сбирка", нарежда Йонка Стойнева, която
без подкана подхваща "Песен за Енина"
по текст и музика на Тодор Коцев. На площада гръмва оркестър. Пловдивските "Канари" са разставили вече уредбите си на нова-новеничка сцена, досами часовниковата кула, наречена от дарителя й "Звезден храм" и подгряват множащата се публика. В съседство е паркирал микробус, от който излизат Стефан Данаилов, Чочо Попйорданов, Мария Сапунджиева и още 2 крехки създания - Жанет и Надежда. За тях след час Ламбо ще признае, че са от тазгодишните му студенти в НАТФИЗ.
14,30 ч. С близо 3-часово закъснение пристига стара "Волга", от която излиза старозагорският митрополит Галактион. Негово високопреосвещенство подава ръка за целувка и измърморва извиненията си - на много места се налагало да спира.
Кулата е осветена, лентата е прерязана, артистите са представили скечовете си. А бизнесменът енинчанин Гущеров е си е получил огромния дървен ключ и свидетелството, че е
вече "почетен гражданин на село Енина"
Курбанът е разлят и изяден, а старият бъчвар - бай Димитър Кучев е натоварил наобратно недопродадената си стока. И колегата му ножар Данчо Домузов е прибрал такъмите си. Народът се е оттекъл към домовете на близки и роднини (1300 са къщите в Енина, а с постоянен адрес са 3500). В комплекса "Св. Георги" пък вече тъкмят масите за тежкия коктейл вечерта.
До каменните зидове на кулата 11-годишният Исмет Рюстемов, грабнал лавровия венец от мотокроса, припалва мощното си "Кавадзаки", за да поеме към съседното Горно Изворово. Там щял да заляга над уроците си за понеделник...
Енина, селото от кръстословиците вече има своя времеизмерител (според Иван Богоров) - при това със сателитна корекция през космоса чак от международния институт за точно време.
|
|
|