Преди няколко месеца в Университетския център за изследване на мира близо до Грац случайно срещнах Райнард. Австрийският момък тъкмо се беше върнал от Косово. В продължение на 6 месеца беше работил за международна организация. Ръцете му видимо трепереха от нерви и почти не обелваше дума. Когато ставаше въпрос за работата му в Прищина, само махаше с ръка и след това отпиваше от бирата. Едва след като празните бутилки станаха повечко, скърши бариерата и се разприказва. Думите му бяха пълни с много ненавист. Към албанците. Хората, които познаваха Райнард, онемяха, защото го помнеха като толерантно момче, изпълнено, най-общо казано, с любов към човечеството. Попитаха го какво е станало с него и той, вместо да отговори, разказа една история.

Случката се разиграва почти в центъра на Прищина, където е тъпкано с полиция и патрули на КФОР. Един ден група албанци спира кола, в която са сръбски професор и съпругата му. Свалят двамата от колата и започват да ги налагат с подчертано удоволствие. Професорът е повален на земята, а мъжете започват да скачат върху него, докато той целият потъва в кръв. След това някой изважда пистолет, опира го в тила на професора и го довършва с един изстрел. После групата дълго време развява знамена и танцува около трупа на умъртвения преподавател. Пред очите на безпомощната му съпруга. Пред очите на десетки свидетели. Под носа на безпомощните миротворци.

"Това е варварско! Как няма да се гнуся от тази дивотия. Мразя ги", заключи Райнард.

Не пропуснах да го попитам за Валентин Крумов. Ако сте забравили историята: на 11 октомври миналата година, само няколко часа след като беше пристигнал в Прищина като служител на ООН, за да помага на албанците, Валентин беше убит посред бял ден в центъра на града, защото е говорел славянски език.

"Отвратителна история. Станало е същото като с този професор. Първо са го били, след това са го застреляли и са танцували около него, крещейки "АОК!", отсече Райнард.

След като изразих леко съмнение, той добави: "Приятелю, мога да ти разказвам с дни подобни случаи. Тази екзекуция влезе в новините само защото вашият човек беше служител на ООН. По-лошото е, че убийците са известни, но никой няма да ги накаже. Пак в името на голямата политика."



Въпросите



Убийството на Валентин Крумов беше абсурдно и шокиращо. То изглежда така: хора, на които цял свят съчувстваше и приемаше безрезервно като жертви на репресии и дори на геноцид, убиват съвсем хладнокръвно, с уикендно настроение, служител на ООН само заради неговите етнически и културни белези. Обективно погледнато, това е чиста проява на фашизъм.

Защо го направиха? Откъде идва тази хладнокръвна жестокост? Кои са тези момчета, които са го извършили? Живеят ли спокойно? Нямат ли угризения? А т. нар. международна общност? КФОР, ОССЕ, ООН и хилядите неправителствени организации, които бродят из Косово? Защо млъкнаха? Защо старателно заравят случая в забвение?

За нашите държавни мъже е излишно да говорим. Премиерът отказва да приеме на майката на Валентин, външният министър Надежда Михайлова така и не намира време да отговори на въпросите на семейството вече година. За президента Петър Стоянов такъв случай не съществува.



Постмодерната война



Най-лесното нещо е да се обвинят албанците като такива. Да се каже, че такава е тяхната природа, че са жестоки, отмъстителни и изостанали и да се приключи с темата. Уви нещата не опират до културата. Тя не може да бъде съдена сама по себе си. Освен това трябва да се припомни фактът, че доста албански интелектуалци като Вейтон Сурой се възмутиха от това, което стана след тяхната победа срещу Милошевич, но бяха накарани да млъкнат.

Истината е, че както Валентин Крумов, така и десетки други хора и от двете страни на барикадата станаха жертва на средствата, използвани в постмодерната война от чист вид, каквато беше тази за Косово.

Най-общо казано, това е този тип война, при която битката е не толкова на земята, колкото в съзнанието на хората. Война на образи. Вследствие на развитието на електронните медии и комуникациите в една война вече не е важно кой има силни оръжия, а кой може да спечели общественото съзнание. Който загуби подкрепата на обществото, губи войната - независимо дали има най-модерни оръжия или дървени копия.

В случая "Крумов" не става въпрос за това кой е бил прав и кой крив в битката между албанци, сърби и международна общност - етническият конфликт не може да бъде разглеждан само в черно и бяло. Във войната между Милошевич и останалия свят и двете страни използваха едни и същи средства, но в различни мащаби. Важно е друго.

Основната цел е образът на противника да бъде дехуманизиран, демонизиран, за да може да бъде съвсем приемливо и оправдано унищожаването му във физическия смисъл на думата. За целта се използваше цял наръч от техники на постмодерната война. Истината се парцелираше и по световните новинарски емисии вървяха само подбрани парчета от нея. Използваше се принципът на йерархията, когато ставаше дума за убити. Битите албанци бяха жертви, убитите сърби - "съпътстваща щета". Разрушените мостове - "законна цел", унищожените албански партизани - "жертви на геноцид". Двойни и тройни стандарти, деисторизация и фалшива историзация, използване на неясни свидетели и подбрани експерти и пр. Цялата тази психологическа и пропагандна атака превърна "победените" в законна плячка, в обекти на унищожение, което вече се тълкуваше като справедлив акт на отмъщение.

Защо албанците убиха Валентин Крумов? Защото носел белезите на демон - говорел е език, наподобяващ сръбски. Това го е превърнало в "законна цел", "в обект на справедлив акт на отмъщение", в "същество без човешки образ".



Отговорите



Помните ли каква беше реакцията на ООН след убийството на Крумов? Тя не притисна шефа на АОК Хашим Тачи да предаде убийците (той има тази власт и възможност), а предупреди подчинените си да не говорят славянски езици. Рядък абсурд! Абсурд, но разчетен внимателно. Той доказва моралната вина на победителите за това, че убийството не получи своето възмездие. Защо ли?

Ами как публично да обвиниш някого в убийство и фашизъм, когато до вчера си твърдял, че е жертва. Жертвите не могат да бъдат виновни. А как да осъдиш убийството на някого, който е загубил човешкия си облик вследствие на собствената ти пропаганда. Ако това стане, тогава ще се разпадне образът, картината, победата.

Ето затова е изгодно случаят с убития българин да бъде премълчаван и бутан към забвението. А той не само че не трябва да бъде забравян, но трябва да се припомня от нашите политици на всяко възможно място. Престъплението трябва да има наказание. Задължение на нашите политиците е да настояват за това. Те трябва да го правят по същия начин, както британците припомнят при всяка възможност случая "Георги Марков". Питате ли се защо години след смъртта на писателя Великобритания все още иска да възмездие за убийците, а само година след екзекуцията на Валентин Крумов не само "международната общност", но и родните политици забравиха за случая. Гузни ли са нещо, какво ли?