Много често обвиняваме политиците, че лъжели народа. Вярно, лъжат, мамицата им, като дърти цигани. Лъжат и окото им не мига. Един политик, дето се вика, ако не те гавне поне три пъти дневно, не ми го хвали!

Обаче ни куца справедливостта. Щото не са политиците виновни. Ние сме си виновни. Не толкова че им търпим лъжите, колкото че предпочитаме да ни лъжат, искаме да ни лъжат, направо си мечтаем да ни лъжат.

Какво да правят началниците, като такава е волята народна, такова е непреодолимото желание на суверена на всяка власт - да бъде мамен до дупка. Тук оная песен "Кажи ми нещо, даже да боли!" е абсолютно невалидна. Ако ще го заболи, не му го казвай! Колкото и правдиво да е! Ако истината е болезнена, майната й на истината! Излъжи електората с нещо приятно за слушане, направu му густо и той ще тръгне след теб с притворени от наслада очички.

Проверил съм го лично. На първите демократични избори през 1990 г. като председател на млада и енергична партия обяснявах загрижено, че по пътя към пазарното стопанство ни чакат понижен жизнен стандарт, инфлация, спад на производството, безработица. Другите партии привиждаха в присъединяването ни към лагера на световната демокрация автоматичен преход към швейцарско качество на живота и белгийско сапунисване на черните ни асфалти.

Сега, от дистанцията на времето, е безпощадно ясно кой е говорел истината и кой е лъгал избирателите (я целенасочено, я поради недоразбиране). То и тогава си беше ясно - поне за средноинтелигентния гражданин. Само че българите подкрепиха с гласовете си ония, фалшивите гидове към Ханаан.

През 1994 г. обиколих средните Родопи с убеждението, че истината все някога трябва да победи предизборния илюзионизъм. Казвах откровено на моите земляци, че така мечтаните от тях ГКПП-та на българо-гръцката граница едва ли ще извисят ръст в обозримото бъдеще, поне доколкото това зависи от южните ни съседи. След мен обикаляха емисари на партийните мастодонти и оптимистично опъваха едва ли не в неколкомесечен срок широките трансгранични магистрали, цвъкаха по тях капанчета и тоалетни, пълнеха ги с любознателни туристи и богати пътници, осигуряваха печеливш поминък.

Аборигените естествено отхвърлиха житейския песимизъм и гласуваха със светнали души и успокоени сърца за мошениците. А утопичните ГКПП-та, също толкова естествено, ги няма и до днес, близо 11 години след кървавите клетви на политическата всеотдайност.

Не си въобразявайте, че хората са се поучили от грешките си, че оценките им са вече реалистични, че парен каша духа и други глупости.

Не случайно в древността приносителят на лоша вест бивал обезглавяван. В модерните времена откровеният глупак, позволил си да разваля рахата на избирателите с тревожни вести и нелицеприятни истини, бива изхвърлен незабавно от политиката. Всеки народ си пада по светлото бъдеще.

Затова и поетът го е заковал в суровите си рими:

"Мамете го, неразбрани!

Мамете го! Кой ви бърка?

Скоро той не ще да стане:

ний сме синца с чаши в ръка!"

Колегата Ботев, впрочем, май бе писал "Грабете го!", ма тя все тая. Грабете го, лъжете го - все властнически терк. А другото е жуст - и нежеланието за ставане, и чашите в ръка, и генетичният афинитет към красивата лъжа.