Шумната война между фирмата "Ново Нордиск" и здравната каса за доставки на инсулин сякаш приключи - аптеките отново са заредени със животоспасяващия лек. За щастие и този път схватката завърши без жертви. Защото цели две седмици хиляди диабетици трепереха без лекарството, което поддържа живота им. А в това врече българският офис на датския производител и здравнокасовците си разменяха взаимно обвинения кой е виновен за инфарктната ситуация...

От касата, а след това и от министерството твърдяха, че складовете на фирмата са претъпкани, че в някои градове залежават количества за сметка на други, че лекарите нарочно надписват инсулин... Министър Семерджиев се изнерви и дори заплаши шефа на българския офис на "Ново" Крум Касабов с прокурор. От "Ново" твърдяха, че инсулин няма, няма и да има, ако касата не подпише анекс към договора за още доставки. На края анексът беше подписан и инсулинът потече към аптеките.

Това не е първият спор между фирмата и здравните фактори. През май тази година се разви същият сценарий - от "Ново" твърдяха, че няма инсулин, а от здравното министерство - че фирмата налага корпоративни интереси на гърба на болните и изкуствено задържа лекарството по складовете си. "Тези истерии са с график - разиграват се преди търговете и конкурсите за доставки", подхвърли Илко Семерджиев. Факт е, че след майската истерия касата договори с "Ново" по-голяма доставка за инсулин. Но не като квота, а като количество.

И тук идва циничният, но логичен въпрос - трябва ли да умре някой, за да спрат сезонните сценарии?

Може би и фирмаджиите, и чиновниците се чувстват спокойни за живота на поверените им болни, защото последните, свикнали с редовните изненади, винаги се презапасяват с инсулин. Очевидно е, че все още няма работещ механизъм, който да може да осигури увереност на диабетиците в плавните доставки на инсулин.

Здравната каса пое безплатния инсулин от 1 юли. Преди това министерството договаряше централизирани поръчки и плащаше за цялото количество. НЗОК обаче подходи в обратния ред. Договарят се конкретни суми за даден период, а на фирмите се плаща, след като инсулинът е взет от болните от аптеките. Изчислението за потреблението е направено на базата на данни за консумирания през предните шест месеца инсулин. Освен данни на МЗ се ползват и данни, дадени от самите фирми, твърдят от здравната каса.

Фирмите, които произвеждат и внасят лекарството у нас, са три: "Ново Нордиск", "Ели Лили" и "Авентис", като първата е с най-голям пазарен дял. От НЗОК също твърдят, че са взети предвид и предишните квоти за разпределението на пазара - т.е. коя фирма за какъв процент от общото потребление на инсулин сключва договор. Уговорените от касата количества са малко по-големи от реално отчетеното потребление за първите шест месеца на годината, защото са предвидени и евентуални новозаболели и хора, които ще минават от хапчета на инсулин.

"Ние дадохме нашата статистика на здравната каса, но неизвестно защо получихме по-малка квота", заяви шефът на българското представителство на "Ново Нордиск" Крум Касабов. До май т. г. "Ново" са имали поръчки за 72% от потреблението на инсулин, американската "Ели Лили" - 20-22%, а немската "Авентис" - 5-6%. След договарянето с НЗОК "Ново" вече има 58%, "Ели Лили" - 26%, а "Авентис" - 16%. За сравнение - през миналата година "Ново" са държали 90% от квотата за доставка на инсулин. Оттам обясняват монополното положение с оферта за по-ниски цени (с 16%) от тези на "Ели Лили". "Винаги е имало проблем с определянето на квотите, но аз не персонализирам въпроса", коментира Касабов съмненията за корупция. Той обаче изрече това два дни след като неговата фирма пусна факс до БТА, в който се твърдеше, че скандалът с инсулина цели да избута "Ново" от пазара. После пък обяви среднопазарния дял на "Ново" у нас за 75%, въпреки че квотата, отпусната от НЗОК, е за 58% и едва ли има толкова много богати диабетици в страната, които да не се възползват от предоставената им възможност да получават безплатно инсулин.

От една страна новото преразпределение има положителни страни - тушира се монополът на "Ново". Вероятно затова и шефът на здравната каса Бойко Пенков, и министър Семерджиев окачествиха скандала с липсата на инсулин като битка за корпоративни интереси. От друга страна обаче хиляди диабетици се оказват принудени да минават от един инсулин на друг. Според част от българските светила на ендокринологията това е безопасно. Според други - промяната може да доведе до тежки алергии и непоносимост на организма. Дори и да не е така, факт е, че смяната от един инсулин на друг е рискова, защото протича бавно, налага задължителни изследвания и наблюдение от специалист. Което наистина не води до смърт, но е достатъчно тежко за възрастен човек или дете.

Според Крум Касабов проблемът може да се реши, като се премахнат квотите и се мине на напълно пазарен принцип - т. е. да не се поръчват лимитирани количества, а да се плаща според реалното потребление. Според касата квоти няма и принципът е именно такъв - на базата на предишно потребление се договаря сума, която за "Ново" за тези шест месеца е близо 6 млн. лв. Законът дава и възможност при изчерпване на сумата преди края на срока да се договорят доставки за още 20% от първоначално уговорената сума. По тази логика от касата твърдяха, че "Ново" има още инсулин, защото има още неизразходвани пари. Касабов обаче твърди, че на практика важат старите квоти, тъй като той договорил с НЗОК доставки за 210 хиляди флакона и 84 хиляди пълнители с инсулин. Последните доставки от това количество били в аптеките още на 20 октомври. Касата не е изчислила достатъчно добре нужните количества, твърди Касабов. Той предупреди, че и новодоговорените количества ще бъдат изчерпани най-късно в средата на декември.

От касата и министерството обвиниха "Ново" в лоша дистрибуция, изкуствено задържане на доставки и нарочно зареждане с по-малко търсени форми на инсулин. По стар обичай виновни излязоха и лекарите, които надписвали инсулин на "Ново". Появиха се твърдения, че доктори вземали рушвети, за да предписват инсулин на тази фирма. Крум Касабов контрира, че лекарите не вземали пари, а ходели по организирани от фирмата семинари. Всъщност, бидейки свидетели на многобройните кризи за лекарството, нормално е докторите да се грижат за живота на пациентите си и да надписват понякога рецептите.

Те са морално прави, защото за болния и семейството му не е важно кой държи пазара, какви са задкулисните битки, кой взима комисиони и дали даден договор ще се сключи по този или онзи начин. За тях е важно всеки да разполагат с жизненонеобходимата доза инсулин. Затова и асоциация "Диабет" в лицето на председателя си Никола Варадинов заплаши, че ще съди Илко Семерджиев и Бойко Пенков за умишлено увреждане на здравето на диабетиците. Министърът отговори, че всъщност асоциация "Диабет" е асоциацията на болните, които ползват инсулина на "Ново Нордиск". И така да е - това са 40 хиляди души, обединени не от търговски интереси, а от конституционното им право да защитават живота си!

За всеки е ясно, че инсулиновата зависимост прави живота на диабетика особено застрашен и той съответно става податлив на всякакви манипулации. А гюрултиите между здравните ведомства и производителите са непростими, защото с всяка нова криза нарастват рисковете от летален изход за някой болен с лош късмет...

Дали министър Семерджиев е прав, че "Ново Нордиск" злоупотребява с монополното си положение? Или фирмата има основания да твърди, че в здравната каса не са си направили добре сметката за нужните количества? Въпросът е второстепенен. От институциите зависи да измислят механизъм, който да спре засечките в доставките на инсулин и да не позволява своеволия от страна на търговците. Иначе драмата ще се повтори и догодина.



каре

ДИСКРИМИНАЦИЯ



На 7 декември Върховният административен съд ще гледа жалбата на асоциация "Диабет" срещу наредбата на здравното министерство от миналата година, с която беше отнето правото на голяма част от диабетиците да ползват безплатно инсулин за т. нар. писалки. Обяснението на МЗ тогава беше липсата на пари, тъй като инсулинът за писалки излизал два пъти по-скъпо от този за спринцовки.

Според наредбата право на писалки имат само децата до 18-годишна възраст и болни до 30 години, които са на интензивно лечение с инсулин, слепите и бременните - около 20% от общия брой на диабетно болните у нас. Преди наредбата да влезе в сила 70% от диабетиците имаха право на писалки. След като им го отнеха, те и техните лекари започнаха да си го доставят нелегално, да изписват фалшиви рецепти и медицински свидетелства.

Защото алтернативата за болните извън наредбата са обикновените спринцовки.

Флаконите с инсулин трябва да се съхраняват в хладилник. Един флакон стига за 10-ина дни. Пълнителите за писалки не е необходимо да се съхраняват в хладилник, като в един има 7-8 дневни дози. За един месец са достатъчни максимум 4 пълнителя. Писалката може да се носи в джоба или чантата, без да предизвиква смут сред околните и неудобство у диабетиците. Инжектирането е по-безболезнено. Иглата е малка, тънка, със силиконово покритие и не се налага дезинфекция с памук и спирт. Може да се инжектира през дрехите. Дозирането е по-точно и осигурява по-добър контрол.

Без писалка един работещ диабетик трябва да носи памук, спирт, спринцовки и игли и да си инжектира лекарството в някой ъгъл или в тоалетната.