Що се касае до голямата диференциация между богатите и бедните, тя е толкова голяма, колкото е между информираните и неинформираните, между знаещите и незнаещите. И така е в целия свят. Нещо повече - подобно положение не е повод за разговор в развитите страни, защото е установено с класовата стратификация на обществата. Никой не изпитва неудобство да живее в рамките на своята си класа, да се движи по хоризонтала в нея и да се чувства доволен от този начин на живот. В България обаче, поради насилственото игнориране на класите и пледиране за безкласово общество, се създаде тенденция за вертикално движение на хората. Яви се желанието и възможността да те изстрелят от най-долните нива на обществото към най-висшите и да се крепиш там с цената на всичко, включително на чест и достойнство. Имаме доста такива примери, дори и с български държавници след 1989 г. Няма нищо лошо да има бедни и богати хора, но узнаването и убеждаването, че това е нормално, ще стане тогава, когато българското образование се настрои по съвършено различен начин. То трябва да образова хората в умението да се обръщат към себе си, да си задават отрано въпроса: Кой съм аз? Какви са моите възможности? Съответстват ли желанията ми на качествата, които притежавам, за да ги постигна? В развитите европейски страни освен светското, и религиозното образование помага за правилните отговори. Ако развием такова образование, ще създадем и повече щастливи хора.

----------------

От религиозния департамент на отдел "После". Няколко изначално правилни отговора тутакси намерихме в евангелието от Матея: "Като видя народа, Той (Иисус Христос, не доц. Людмил Георгиев - б.ред.) се възкачи на планината (Синай, не Боровец, б.ред.); и като седна, учениците Му се приближиха до Него. И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги, като казваше: Блажени бедните духом, ибо тяхно е царството небесно. Блажени плачещите, ибо те ще се утешат. Блажени кротките, ибо те ще наследят земята. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата!