|
Тя става първата жена в света, летяла в Космоса. На 16 юни 1963 г. стартира с кораба "Восток-6" и 48 пъти обикаля Земята. Прекарва в орбита 2 денонощия 22 часа и 50 минути. Става герой на СССР.
На 3 ноември 1963 г. Терешкова се омъжва за Андриан Николаев, "космонавт N3", летял след Юрий Гагарин и Владимир Титов. Слухове приписват ролята на "сватовник" на тогавашния съветски лидер Никита Хрушчов, който мечтаел да прослави СССР и с "първия брак между космонавти". Бракът обаче се разпада след 8 г., но това не се разгласява по съветско време.
През 1969 г. Терешкова завършва Военновъздушната инженерна академия "Жуковски", става кандидат на техническите науки и генерал-майор. Била е председателка на Комитета на съветските жени и вицепрезидент на Международната демократична федерация на жените. В момента оглавява Руския център за международно научно и културно сътрудничество, известен като "Росзарубежцентр".
Британска женска организация обяви тази година Валентина Терешкова за "Жена на века".
----------------------------------------------------
- Валентина Владимировна, как "отгоре" избраха точно вас за първата жена космонавт?
- След полета на Юрий Гагарин в нашата страна беше невъзможно да се намери младеж или девойка, който да не иска да е като него. Всички бяхме влюбени в Гагарин, в тази негова усмивка, в тази мечта. Затова, когато организацията, която се занимаваше с подготовка на младежта за авиационни видове спорт, започна да подбира кандидат-космонавти, имаше огромен брой желаещи. Събраха ни в Москва и там видях, че сред кандидатите има и много момичета. От всички избраха само пет. Беше краят на 1961 г., когато отидохме в отряда на космонавтите. Там много топло ни посрещнаха Юра Гагарин и Герман Титов, които вече бяха летели.
Повечето бяхме парашутистки с голям опит, но сега трябваше да се учим и да скачаме в скафандър. При първите полети космонавтът се катапултираше на височина 7 км и се приземяваше със собствен парашут, а спускаемият апарат - със свой. Трябваше в сбити срокове да станем летци, да се научим да управляваме не само транспортни самолети, но и изтребителите МИГ-15. Точно с такъв самолет загина и Юра Гагарин...
Трудно ни беше. Но тогава ние не мислехме за блага. Работехме в сурови условия. Практически се бяхме отказали от земния живот. Нашата подготовка бе по-сложна от онази, която се прилага сега. С натрупването на опит в космическите полети специалистите и лекарите "отсяха" прекалените изисквания. Но въпреки трудностите, които ни се стовариха, полетът бе нещо много щастливо.
- Бяхте на 26 години, когато излетяхте в Космоса. Как на тази възраст се понася неимоверната световна слава и трудно ли е после цял живот да се удържате на нейната висота?
- Знаете ли, един известен британски пилот беше казал навремето, че ако летецът се готви за полета като за слава, то значи той не е готов за полет. Да, ние разбирахме, че това е нова професия. Но разбирахме също, че и в нашата подготовка, и в създаването на космическата техника беше вложен трудът на огромен брой хора - започвайки от работниците и свършвайки с прославените ни учени и конструктори като Мстислав Келдиш и Сергей Корольов.
Всички ние представяхме родината си и едно ново направление в цивилизацията - космонавтиката. Много добре разбирахме, че освен да излетим в Космоса, трябва също и на Земята години наред да доказваме, че ненапразно са ни избрали. Като представители на тази рядка професия трябваше и много да учим, и много да работим.
- Защо стана така, че днес Русия има само 3 жени космонавтки, а в САЩ жените астронавтки са около 30?
- Работата не е в бройката. Нашите американски колеги си имат своя програма, ние вървим по свой път. По-важното е международното сътрудничество, което днес напредва и на Земята, и в Космоса. Ето например изграждането на Международната космическа станция предполага участието както на мъже, така и на жени. Мъжете не могат без нас на Земята, как ще се оправят без нас в Космоса?! Уверена съм, че космонавтките ще ставаме все повече. Аз не се откъсвам от работата си в Центъра за подготовка на космонавти и мога да ви кажа, че сега там тренират за старт френска колежка от Европейската космическа агенция, както и мои сънароднички.
Вярно, в нашата страна сега има някои трудности, които се отразяват и на космическата програма. Всички - особено ние, космонавтите, дълбоко преживяваме например какво ще стане със станцията "Мир".
- Вие бихте ли искали да летите отново?
- С удоволствие! Аз и до днес сънувам полета си, сънувам Земята оттам, отгоре. Тя е удивително красива - най-красивото, което видях от Космоса. Най-силно впечатление ми направи колко много вода има и колко малко суша. Усетих много остро колко трябва да пазим нашата планета мирна и чиста. Тревожат ме така наречените "горещи точки", където хората се убиват един друг. Тревожат ме проблемите на екологията. Мисля си, че е нужна една международна служба за спасението на нашата планета.
- Как приехте удостояването ви със званието "Жена на столетието"?
- Беше приятна изненада. Изпитах гордост и за своята родина, и за по-добрата половина на човечеството.