"Даймлер - Крайслер" вече не изглежда като образец на глобализационна корпорация, макар че точно той даде примера за вълната от шумни сливания, тресяща бизнеса в последните две години. Лошите новини в подобна голяма къща по правило се крият, но пък когато се получи пробив - тръгват като лавина. Преди три седмици американският шеф на "Крайслер" Джим Холдън изненадващо бе заменен от германеца Дитер Цетче, акциите паднаха, отвътре изтече информация, че паричният резерв отива под 2 млрд. долара (съперниците "Форд" и GM имат по 13 млрд.) и спешно бе поискано от доставчиците да намалят цените. Авторитетното списание "Нюзуик" обяви, че за следващата година "Крайслер" ще запише загуби от 2 млрд. долара.



Американският пазар показва белези на свиване,



а скъпият долар прави колите му трудно продаваеми навън. В допълнение шефът на "Даймлер-Крайслер" Юрген Шремп бе даден под съд от големия акционер Къркориян, защото излъгал, когато обещавал "брак между равни". А коментаторът на "Нюзуик" Алън Слоън нарече сливането на двата гиганта "най-зле направеното обединение, откакто Господ е измислил корпорациите".

Дитер Цетче ще трябва да икономисва всеки цент и да съкращава работна сила. Още в първия си работен ден той изхвърли няколко човека от стария екип. Детройт е стреснат и объркан. Германският шеф на "Крайслер" поражда недоверие и опасения. Местните карикатуристи го рисуват като сержант Шулц - буфонаден образ на есесовец от старо телевизионно шоу. Така покрай икономическите проблеми, които съпътстват дейността на всяка фирма, изплува и нещо твърде



специфично за глобализацията

- сблъсъкът на култури.



Сливането на "Даймлер Бенц" и "Крайслер" отначало изглеждаше като "брак, сключен в небесата". И двете компании стояха солидно на местата си. Обединяването на германския технически перфекционизъм с пробивния маркетинг на янките, на луксозния с масовия производител, трябваше да роди "най-добре балансираната автомобилна компания в света". Големите надежди на старта потискаха различния начин на мислене и традиции. Все пак немските мениджъри с почуда установиха, че американските им колеги получават по-големи заплати за по-зле свършена работа, а високите дивиденти за акционерите им изглеждаха като неразумно разточителство. От друга страна



германската дисциплина не пасна

на индивидуалистичния каубойски дух



на янките. Топмениджърите на "Крайслер" един след друг напускаха и фирмата стана "износител на таланти". Юрген Шремп методично работеше за разширяването на империята и закупи дялове в "Хюндай" и "Мицубиши". Американците се чувстваха засегнати и пренебрегнати. Те смятаха, че "Крайслер" се превръща в 23-ото подразделение на "Даймлер-Бенц". Чувствителността им нарастваше с влошаването на финансовите резултати и те все по-силно прегръщаха формулата "брак между равни". Европейските акционери пък не можеха спокойно да гледат как парите им потъват отвъд Океана и поискаха главата на Шремп. Той заяви, че равенството в брака ще претърпи известно развитие и прати спешно Цетче да запушва дупките. Днешният проблем призова призрака от миналото - сержант Шулц. Германската икономическа мощ често провокира спекулативни напомняния за фашизма и Втората световна война, макар че немците по принцип се стремят да избягват точно това.

Така и



градът на Хенри Форд се сети

за карикатурния есесовец.



Детройт всъщност няма - и няма как да има - страшни спомени от войната. Тогава заводите са работели на пълни обороти и един тамошен боксьор е победил германски съперник в оспорван мач. Това е обявено за антифашистки принос в надписа под паметника му...

А иначе икономическите проблеми в подобна корпорация са преодолими. Юрген Шремп е решен да продължи сливането на структурите. Един завод на "Крайслер" вече получи мерцедесов конвейер, произвеждащ три различни модела едновременно. Утвърден е план за съкращаване на броя на общите платформи от 37 до 24, което ще поевтини значително продукцията. Плановете на Шремп са за глобален гигант, покриващ всички големи пазари и всички пазарни сегменти - от малки градски коли до тежкотоварни камиони.