Тъкмо се появи надежда, че през 2002 г. НАТО може да омекне и да ни даде знак за членство, и алиансът взе та се размекна в буквалния смисъл на думата. Колкото и шокиращо да звучи за повярвалите в монолитността на последния военен блок, въпросът за оцеляването на НАТО се поставя от две седмици с пълна сериозност в Брюксел и Вашингтон.

Онова, което се въртеше из главите на западните ръководители през последната година, бе изречено с пълен глас най-напред от американския министър на отбраната Уилям Коен преди десет дни: "Ако бъде сключено погрешно споразумение с Европейския съюз, НАТО ще се превърне в реликва от миналото". Какво става? НАТО и ЕС влизат в конфликт, от който зависи оцеляването на военната организация. Нима цивилизационният евро-атлантически избор е илюзия и двете организации не се съчетават?



Невинно начало



Точно преди година в Хелзинки Европейският съюз реши, че ще има собствена отбранителна политика. Тя изглеждаше толкова невинна, че Съединените щати активно я насърчиха. Вашингтон си направи сметката, че покрай нея ще може по-неусетно да се измъкне от балканското тресавище и да остави на европейците да се разправят с албанци, косовари, сърби, босненци и други луди глави в района. Пентагонът имаше полза от Балканите като полигон за изпробване на нови оръжия, но след войната в Югославия не виждаше защо да се задържа повече и да се нагърбва с полицейска роля. Освен това американците не откриха никакъв стратегически интерес да правят дълготрайни инвестиции, които да си струва да охраняват с оръжие. Наши атлантици ги канеха да правят военноморска база в България, но те само им се усмихваха дружелюбно на ентусиазма. Когато Бил Клинтън дойде в София и бръкна в дълбокия си джоб, намери само 25 милиона долара, с които да увековечи спомена за своето историческо посещение. Толкова можехме и ние да му дадем.

Истинското дезангажиране на американците от Балканите ще стане обаче при следващия президент Джордж Буш. Миналия месец неговата съветничка по националната сигурност Кондълиза Райс уж между другото каза, че Буш смята да изтегли американските войници от Косово. Според нея американската 82-ра въздушнопреносима дивизия не би трябвало да е на Балканите, "за да ескортира децата на училище". Още с назначаването си за нов държавен секретар Колин Пауъл даде да се разбере кое ще бъде приоритет за бъдещото правителство на републиканците - Китай, Тайван, Русия, Близкия изток. И нито дума за Балканите.



Запълване на вакуума



Европа усети, че американците се измъкват, и на срещата на високо равнище в Ница даде зелена светлина на проекта за изграждане на единна отбранителна структура. Какво ще представлява - не е ясно. Със сигурност няма да е същинска евроармия, твърдят от Лондон, където има най-силно недоверие към общите европейски проекти. Въпреки това бяха сглобени някои ембрионални органи: Комитет по политиката и сигурността (КОПС), Военен комитет и Генерален щаб. Те функционираха още от март тази година, но като временни органи. Очаква се да станат действащи в началото на 2001 г.

Засега в щаба се въртят двайсетина офицери, но до края на другата година ще станат поне сто. За началник на Генералния щаб бе избран германският генерал Клаус Шувирт. Той бе посочен от началниците на генералните щабове на въоръжените сили на 15-те на заседание на 8 декември в Брюксел, докато в Ница продължаваше срещата на високо равнище. В момента генерал-лейтенант Шувирт командва Четвърти корпус на Бундесвера, разположен в Потсдам.

През 2003 година той ще трябва да разполага с 60-хиляден европейски корпус за бързо реагиране, който да може за 60 дни да бъде окомплектован и пратен на терен за преодоляване на кризи и да издържи поне една година. На 20 ноември министрите на отбраната на 15-те обещаха да съберат 100 000 души за новата европейска сила, които да разполагат с 400 самолета и вертолета и 100 кораба. Към инициативата се присъединиха и 12-те кандидатки за ЕС, включително и България, която предложи тилова подкрепа. Даже Турция, която още не е допусната до преговори за членство, обеща да събере между 4000 и 6000 войници за бъдещото формирование.

Щатите насърчително потупваха европейците по рамото, НАТО и ЕС взаимно се уверяваха, че няма да си съперничат, а ще се допълват, и се създаваше впечатление, че идеята се развива безконфликтно.



Докато въпросът опря до пари



Оказа се, че никоя държава не мисли да увеличава съществено военния си бюджет заради новата европейска структура. От 15-те страни в ЕС 11 членуват в НАТО и всички предложиха контингентите си, които така или иначе са предвидени за операции на Алианса. Освен това Европа си направи сметката, че вместо да харчи пари за военно планиране, транспорт и космическо разузнаване, може да се възползва от готови структури в НАТО.

Какво показват изчисленията? 60 процента от бюджета на НАТО се поема от Съединените щати. Съвкупният военен бюджет на страните от ЕС се равнява на 140 млрд. долара, което е половината от годишните разходи на Пентагона. В същото време американците са прехвърлили на ЕС 80% от разходите за умиротворителните операции в Югославия. Ако НАТО не желае да се превърне в страничен наблюдател, трябва да има някакъв принос. Иначе Европа ще бъде принудена да изгражда изцяло нови структури, да пренасочи средства и да разбере един ден, че може да мине и без НАТО, т.е. да си спести вноските за Алианса.



Европа и Америка се кланят на Турция



Администрацията на Клинтън усети тази опасност и затова миналата седмица хвърли много сили за споразумение между ЕС и НАТО на първата им среща в Брюксел на равнище външни министри. Но там удари на камък. Турция, която командва втората по численост армия в НАТО след американската, отказа достъп на Европа до структурите на НАТО, докато не получи гаранции, че самата тя ще има глас в планирането на европейската отбрана. Но как да получи такъв глас, след като никой не й дава надежди скоро да влезе в ЕС? Клинтън, който в четвъртък срещу петък се връщаше от Лондон във Вашингтон, се обади посреднощ от самолета си на турския премиер Бюлент Еджевит да го уговаря да отстъпи. Но - йок.



"Монументална глупост"



Работата тръгна на зле и още на другия ден се намесиха съветниците на новоизбрания президент Буш. Неговият експерт по въпросите на отбраната Джон Болтън атакува остро в последния брой на британския в. "Сънди таймс" европейските сили за отбрана, като ги нарече "кама, насочена към сърцето на НАТО". С кого сте - с нас или с тях (французите)?, запита Болтън англичаните и постави под въпрос специалните отношения между Лондон и Вашингтон.

А бившата премиерка Маргарет Тачър направо определи европейските сили като "монументална глупост, която ще разруши НАТО". Тя атакува Тони Блеър, че през 1998 г. е направил фатален завой, като е лансирал заедно с Франция идеята за силите на ЕС.

Тачър обаче забрави, че неговата инициатива тогава бе подкрепена дискретно от Вашингтон, който се надяваше така да обезсмисли заплануваната от Париж и Берлин европейска армия, чийто ембрион според трябваше да бъде създадената вече френско-германска бригада. Вместо същинска автономна армия, Щатите желаеха да видят в Европа по-аморфна структура, обвързана с НАТО и поставена под контрола на Пентагона. Сега излиза, че от яйцето, което са заложили в европейския полог, се излюпва друго пиле.