|
На следващия ден с писмо N 24614 е известено Националното бюро на Интерпол. Колата и лицата в нея са обявени за международно издирване.
Денят, в който ливанецът краде сина си, съвпада с 10-годишнината от сватбата му с Елисавета. Двамата се запознават, когато Мунир е студент във ВИАС. По това време той е и шеф на ливанската земляческа организация у нас. На 22 октомври 1991 г. в Бейрут се ражда първият им син Самуил. Две години по-късно, на 30 септември, в София на бял свят идва Слав.
До юни 1995 г., когато Елисавета напуска Мунир, семейството живее в Ливан. Тя решава да си тръгне, защото мъжът й нито успява да осигури сигурен доход за семейството, нито работно разрешение за нея. Елисавета и двете й деца
живеят под един покрив с цялата рода на арабина
Когато си заминава за България, тя взима със себе си и двамата си сина. По-късно, след отвличането на Слав, Мунир твърди пред представители на посолството ни в Бейрут, че връщането на съпругата и децата в България станало без неговото съгласие. Обявява още, че е готов да съди Елисавета за правата над детето в местен съд. По-късно завежда дело и за попечителството над по-големия син Самуил. Според шериатските закони след навършването на 7-годишна възраст децата остават изцяло под попечителството на бащата и майката губи правата над тях.
Междувременно, още в началото на 1999 г. Елисавета се е развела с Мунир, а Софийският районен съд е присъдил родителските права на нея. Първоначално ливанецът не признава развода, защото в родината му Елисавета е сключила с него и религиозен брак. По-късно обаче сам завежда дело за развод в шериатския съд в Бейрут.
След отвличането на Слав и вдигнатия от майката шум българската държава се ангажира с издирването и връщането на детето. Посолството получава задача да се консултира с местен адвокат и да проучи шансовете за благоприятно разрешаване на случая. Надежда има, но делото ще се точи около година и половина и ще струва около 6000 долара, обявява местният юрист Зиад Саад.
Елисавета няма средства да плати на препоръчаните й ливански адвокати. В началото на лятото тя е неофициално посъветвана от шефа на Консулския отдел на МВнР Красимир Стефанов
да ползва услугите на небезизвестния
адвокат Владимир Шейтанов.
Според Красимир Стефанов е станало "едно съвпадение". "Шейтанов ми се обади, че заминава за Ливан и някъде след половин час се обади Елисавета, с която се познавам още от дете и ме попита пак какво да прави", припомня си шефът на Консулско. "Аз й казах, че в момента се сещам само за Шейтанов, който заминава и който може да провери на място какво може да се направи за отлагане на делото и въобще за организиране на защитата. След това, когато Шейтанов се върна, ми каза, че по-нататък не са се разбрали."
Идеята на Стефанов била Елисавета "да чуе независимо становище по случая", за да не смята, че Външно нещо я заблуждава. Елисавета обаче е почувствала нещата по-различно. "Посъветваха ме да ползвам услугите му така, че да не мога да откажа. В противен случай щяха да кажат, че са препоръчали адвокат, а аз не съм се съгласила", твърди тя. Жената дава на Шейтанов хонорар от 300 долара, за да направи нещо по нейния случая.
Шейтанов той отива в дома на Мунир заедно с посланика и консула ни в Бейрут. Оттам провеждат телефонен разговор със София, при който близо 30 минути убеждават Камбурова, че не могат да събудят дететот, представено им за Слав. Според Шейтанов то било около 10-годишно, спящо на раменете на един арабин. Камбурова е убедена, че това не е бил синът й, защото по това време Слав е на 6 години.
Когато се върнал, Шейтанов посъветвал Елисавета да се откаже от делото за връщане на детето си. "Каза ми, че е опасно да се занимавам с тези хора, били зле настроени, въоръжени, отмъстителни.
"Приех съвета му като заплаха
Още повече, че настояваше за бърз отговор от моя страна, за да я предаде на своя ливански колега. Не мога да твърдя категорично, защото нямам доказателства, но според мен той е осъществил някакъв контакт или е постигнал договорка, от което да има полза", смята Камбурова. "По друг начин не мога да си го обясня, защото това не може да е съвет на български адвокат, когато се отнася до едно дете с българско гражданство", допълва тя. Шейтанов мотивирал съвета си с това, че ако не се откаже от делото, Елисавета ще си затвори границите на Ливан и оттам ще предприемат реципрочни мерки.
"Това са абсолютно неверни неща.
Ние с Елисавета Камбурова сме се разбрали. Това са неща, поверителни между клиент и адвокат, когато тя поиска някаква допълнителна информация от мен, аз ще й я дам. Това са неща, които касаят вътрешни интереси и проблеми на моите клиенти и аз нямам право, има адвокатска тайна, която ме задължава да не разпространявам такива сведения. Имаше отношения адвокат-клиент с Елисавета Камбурова, за съдържанието на тези отношения аз не мога да говоря с пресата", каза за "Сега" адвокат Шейтанов.
Напоритостта на Камбурова да си върне сина принуждава Шириатския съд в Ливан да предприеме действия. Той е образувал дело срещу нея за "вразумяване на непокорната".
На 30 ноември тази година Софийски районен
съд дава ход на делото, заведено от Камбурова за отвличането
на Слав. Тя е конституирана като частен обвинител и е наела за адвокат Красимира Янева. На заседанието е доведен заловеният в началото на юни край Свиленград сириец Шафик Хелоу. Той е разпознат като шофьора на похитителите от свидетели - учителки в детската градина и баща на дете от детското заведение, който ги е преследвал с колата си, но те са се изплъзнали. Следващото заседание е насрочено за 25 януари догодина.
Надявам се Шафик да се появи на него,
казва Камбурова.
Сириецът сега е на свобода под парична гаранция от 2000 лева, определена от Софийски градски съд.
Самият Шафик признал, че многократно е напускал страната, а после се връщал необезпокояван, въпреки че съдът му е забранил да пътува. Камбурова се срещнала с него в ареста на I РПУ.
"Бях впечатлена от умението му да измисля и преиначава нещата в своя полза", твърди тя. В показанията си Шафик твърдял, че е заблуден от бившия й съпруг Мунир, който му казал, че Елисавета е ливанка. Той бил нает само да шофира до Белград, защото Камбурова чакала там сина си. "Въпреки че е имало преследване, че детето е без багаж, че го похитяват от стаята в градината, Шафик твърди, че не е знаел, че се извършва престъпление", казва майката.
Това му убеждение се потвърдило от факта, че по пътя София-Калотина били спирани няколко пъти от полиция за превишена скорост. Шафик заявил, че ако е имало нещо нередно, щели да ги задържат. На ГКПП-Калотина пък престояли около 2 часа и също не били заподозрени в нищо, заявил още той. Сириецът има регистрирана в Пловдив фирма "Хелоу Трейдинг", която търгува с дървен материал.
Откакто Мунир похищава Слав, Камбурова не знае нищо за сина си. Успяла единствено да проведе два телефонни разговора с бившия си мъж.
На въпроса й защо е отвлякъл детето, след като можел по всяко време да го види, той отвръщал "Аз съм баща и Господ знае това".
Имало и телефонни заплахи
към Елисавета на развален български. После положението се успокоило, но от известно време Камбурова забелязала съмнителен автомобил с пловдивска регистрация да я следи. Тя дори твърди, че е разпознала вътре единия от охранителите на Шафик. Камбурова била предупредена да внимава и за големия си син Самуил, тъй като се знаело къде учи, а и много хора имали интерес Шафик да не бъде осъден.
От МВнР жената твърди, че получила много малко съдействие.
След запитване от Лъчезар Тошев по време на парламентарен контрол през май все-още-правосъдния министър Теодосий Симеонов отговаря, че "бързото решаване на този проблем се затруднява от обстоятелството, че нямаме сключен договор за правна помощ с Ливан". Симеонов уточнява, че Мунир Мазхер е "влязъл в България през ГКПП-Аерогара София на 30.10.1999 година - 4 дни преди отвличането". По предварителни данни той бил "в съучастие с две лица от арабски произход - Аднан Саид и Шафик Хелоу".
Външно министерство пък било информирано от ливанския адвокат Зиад Саад, че Мунир е бил викан на разпит в Главната прокуратура на Ливан и признал, че Слав е при него.
"Бих искала България да се поинтересува как едно българче е в неизвестност. И не само заради Слав, а заради много други. Искам възмездие, че поругаха страната ми, унижиха ни. Може и грандомански да звучи, но ми е обидно за България", казва майката.