"На какво основание работодателят ни кара да попълваме клетвени декларации за пазене на фирмена тайна, неразпространяване на сведения и факти, свързани с търговски цени проценти и т.н.? С една от точките на декларацията се изисква да декларираме, че няма да извършваме стопанска дейност нито за своя, нито за чужда сметка, ако е свързана с предмета на дейността на предприятието, че няма да извършваме конкурентна дейност и че даваме съгласие при нарушаване на една от тези точки за дисциплинарно уволнение, както и за заплащане на неустойка в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец. Декларацията била във връзка със закона за защита на конкуренцията. Носи ли се наказателна отговорност при нарушаване на декларираните обстоятелства, тъй като в декларацията и това го пише?"

Пита синдикалният комитет в "Тролейбусен транспорт" ЕООД от Добрич



1. Подобни въпроси възникваха навремето във връзка с отменения закон за защита на конкуренцията от 1992 г. В чл. 15 от този закон се третираше нелоялната конкуренция от служител. Според този текст без съгласието на своя работодател работникът (служителят) не можеше да извършва стопанска дейност нито за своя, нито за чужда сметка в пределите на осъществявания предмет на дейност на работодателя. При нарушение на тази разпоредба работодателят можеше да прекрати трудовия договор без предизвестие.

Работниците (служителите) не можеха да извършват и конкурентна стопанска дейност три години след прекратяване на трудовия договор освен ако в трудовите им договори не бе уговорено обратното. Този закон и тази правна норма обаче са вече отменени и в сега действащия Закон за защита на конкуренцията подобни разпоредби не се съдържат. Следователно законова забрана за осъществяване на стопанска дейност (за своя или за чужда сметка), както и за осъществяване на конкурентна дейност няма.

2. Декларация се попълва, т.е. работникът (служителят) е длъжен да я попълва, само тогава, когато това е разпоредено в нормативен акт. Става дума за закон, указ или постановление на Министерския съвет. Само в тези случаи се носи наказателна отговорност съгласно чл.313 от Наказателния кодекс за потвърдена неистина или затаена истина в писмена декларация. В нито един текст от Кодекса на труда (КТ) не се съдържа изискване за попълване на декларация. В сега действащия Закон за защита на конкуренцията (ДВ, 52/1998 г., посл. изм. бр. 112 /1998 г. вж. и Решение N 22 на Конституционния съд от 1998 г., бр. 81/1999 г.) такова изискване също няма. Следователно искането за попълване на декларация е незаконосъобразно. Работниците (служителите) не са длъжни да попълват такива или подобни декларации.

3. Фирмена тайна, служебна тайна и подобни категории може да има, ако работодателят предварително е определил кои факти, сведения и обстоятелства, свързани с производствената, финансовата, пазарната и т.н. дейности на предприятието са такива, включително по някакъв начин да е въвел забрана за разгласяването им пред трети лица. Такава може да бъде въведена чрез отделна заповед или с Правилника за вътрешния трудов ред. При това всеки от работниците и служителите следва да е предварително запознат с тях и с режима на боравене с подобна информация. В тази връзка е и решение N1892/22.12.1999г. на ВКС по гр.д. N800/1999г.

4. Един работник (служител) може да бъде уволнен дисциплинарно при условията и по реда на КТ, а не по "декларирани", т.е. записани в някаква декларация обстоятелства и условия. Абсурдно е съгласието на работника (служителя) да е меродавно с оглед дисциплинарното му уволнение! Абсурден е записът за неустойката в т.нар. декларация. Какви обезщетения, кой ги дължи и при какви обстоятелства, урежда Кодексът на труда, а не работодателят едностранно с декларация или по друг начин.

Подобни "декларации" не са нищо друго освен грубо погазване на закона, израз на правно невежество и нихилизъм.