Ромите и македонците у нас считат, че в България има етническа дискриминация, докато турците са на мнение, че няма. И трите групи са убедени, че културите им не са достатъчно добре представени в националните медии. Това показва социологическо изследване на "Маркет тест" по поръчка на Българския хелзинкски комитет и Българската медийна коалиция - проект, финансиран от програма "Демократична мрежа" и Американската агенция за международно развитие (USAID).

Изследването на етническата преса е направено сред 3 "малцинства" - роми, турци и македонци от май 1999 г. до април 2000 г. То е изградено върху интервюта с по 10 души от всяка група.

Изследването не е представително, но очертава сериозни тенденции, се твърди в книгата "Етническата преса в България". Македонците смятат, че са обект на политическа и езикова дискриминация, тъй като езикът им не се признавал официално. И в македонските, и в турските медии като виновник за дискриминацията се посочват държавата и институциите й. Най-позитивно настроени към държавата са еврейските издания. Най-отрицателно отношение към нея има в македонския печат, където всъщност материали с положително отношение не са излизали изобщо през изследвания период.

Македонците виждат проблемите си в безработицата и бедността, отнемането на регистрацията на ОМО "Илинден"-Пирин, непризнаването на македонско малцинство, участието в политическия живот и геноцида над македонското население. Те четат най-вече своя в. "Народна воля" (2000 бр. тираж) и сп. "Македония" и често гледат македонска телевизия.

Ромите се оплакват, че за тях е утвърден негативен образ в медиите. Те очертават себе си като най-толерантни към другите и същевременно най-отхвърляни от другите. Най-важни проблеми за ромите са безработицата, гладът, дискриминацията, здравеопазването, наркоманията, образованието, политическият и социалният геноцид. Те четат преди всичко в. "Дром дромендар" (2500 тираж), сп. "Житан" (1000) и сп. "Джипси рай" (1000).

Турците четат в. "Права и свободи", в. "Заман", в. "Юмит", в. "Нов живот" и сп. "Кайнак" (2000), получават информация и от турски телевизии. Като най-важни теми от живота си те също посочват безработицата и бедността, но заявяват, че се чувстват най-интегрирани в българското общество.

Според изследването обаче най-добре интегрираните са евреите и арменците. Те имат и най-голям тираж на своите издания, сред които най-популярни са "Арменци", "Вахан" и "Еврейски вести". Един еврейски вестник например се пада на двама евреи за месец, докато един ромски вестник се пада на 10 роми за 1 г. Най-голям тираж от 7000 екземпляра има турският в. "Права и свободи".

Това изчисление е направено въз основа на преброяването през 1992 г. Тогава са се заявили като турци малко повече от 800 000 души, около 400 000 роми и 10 000 македонци, които разбирали своята идентичност като различна от българската, обясняват от "Маркет тест". Последното обаче не било официално обявено от българските власти.

В момента у нас се печатат с различна и често нередовна периодичност 20 издания - 7 ромски, 3 арменски, 2 влашки и аромънски, 2 еврейски, 2 руски, 2 турски и 2 македонски.

Присъствието на етническия печат се окачествява като слабо за разлика от след Освобождението, когато в България са излизали 135 вестници и списания на турски език, 17 на арменски, 158 еврейски и 7 ромски издания, обобщава експертът по етническите въпроси Михаил Иванов.

Вестниците на малцинствата не могат да се самоиздържат - с изключение на в. "Ереван" - и се финансират от частни инвестиции на самите етноси, фондации и чужди източници, анализират в изследването. Михаил Иванов пише, че така България влиза в противоречие с Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, според която всяка държава се задължава да "насърчава развитието на условия, необходими за лицата, принадлежащи на националните малцинства да поддържат и развиват своята култура". Експертът Емил Коен предлага в бъдещ закон срещу дискриминацията правителството да бъде задължено ежегодно да отделя сума за етническите издания.