Продължителността на учебната година у нас е сред най-кратките в Европа. Тя започва късно и приключва по-рано в сравнение с редица държави. Така българските ученици са с една от най-дългите летни ваканции. За сметка на това обаче почиват по-малко през самата учебна година.

Това показва сравнително проучване за продължителността на учебната година в 30 страни-членки и кандидатки за ЕС. Данните са за учебната 2004-2005 г. и са публикувани в образователната мрежа Eurydice на Европейската комисия.

С лятна ваканция от 13-15 седмици страната ни се нарежда на челните позиции по дълга сезонна почивка редом до Италия, Португалия, Латвия, Малта. Сред страните с най-кратка ваканция са Германия, Англия, Лихтенщайн - по 6 седмици, Дания, Холандия, Шотландия - по 7. В болшинството държави учебната година започва на 1 септември. Още през август на училище тръгват в Лихтенщайн, Норвегия, Шотландия, Финландия.

За сметка на дългата лятна ваканция българските ученици губят една от типичните за Европа ваканции, предхождаща зимната. В Белгия, Дения, Естония, Франция, Люксембург и др. децата почиват една седмица в края на октомври - началото на ноември.

Учебната година у нас е по-кратка и като брой учебни дни. Максималната й продължителност е 180 дни за гимназиите, 170 - за 5-8 клас и 160 - за 1-4. 200 дни е минималната продължителност на учебната година в Дания и Италия, по 190 дни - в Ирландия и Норвегия.

Всичко това показва, че българският ученик е натоварен по-неравномерно спрямо връстниците си в Европа, почива си по-малко през годината и на практика разполага с по-кратко време, за да покрие учебния материал, коментираха експерти.

Тези проблеми трябва да се обсъдят, но за целта е нужен много сериозен анализ, защото традициите са дългогодишни и няма достатъчно проучвания как влияе на учениците организацията на учебното време, коментираха от МОН. Съветът по учебния план, който е консултативен орган към министър Игор Дамянов, вече е разглеждал подобни сравнителни данни, но няма взети решения. Не се е стигнало до окончателна позиция и по идеята учебната година на дванадесетокласниците да започва на 1 септември, за да може да приключи по-рано и да им освободи време за подготовка за кандидат-студентската кампания.



ПРОГРАМА

От новата учебна година всички ученици - от 1 до 12 клас, да имат допълнително втори час на класа, предлага просветното министерство. В момента сбирките с класния са веднъж седмично. В МОН обаче считат, че времето не е достатъчно и че децата и ръководителите им трябва да разговарят поне два пъти в седмицата. Ако предложението бъде прието, вторият час на класа ще бъде извън задължителната програма и ще може да се използва гъвкаво. В рамките му ще могат да се провеждат допълнителни обучения по безопасност на движението, поведение в кризисни ситуации, здравеопазване и др., обясниха от МОН. Възможно е часовете да не се взимат всяка седмица, а да се натрупват и да се използват накуп за отделни модули. По подобен начин бе организиран третият допълнителен час по физкултура. Предложението още не е окончателно одобрено, защото чака съгласуване от здравното министерство.