Прочетох наскоро, че на БТК е даден ултиматум да освободи каналите, в които е сложила кабелите си, и се сетих, че наскоро пак имаше ултиматум, само че този път към кабелните оператори - и те трябвало да извадят кабелите си от там.

Прави ли ви впечатление, че у нас се говори за каналите по-често, отколкото бистрят тази тема във Венеция? Това не е случайно! Има план - след като не успяхме да станем Швейцария на Балканите (по-точно станахме само частично, доколкото ни третират като крави и то само откъм доене), да станем балканска Венеция. Но да караме поред.

Да започнем с телефонните кабели. Какво ще стане с тях, след като ги извадим от каналите? Вариантът "предаване на вторични суровини" е популярен и добре отработен у нас, имаме едни от най-подготвените специалисти в тази област в света, но той би ликвидирал този начин за съобщаване, а това е недопустимо. Тогава остава вариантът "масова приватизация на кабелите". Изваждат се те от каналите, нарязват се и всеки абонат получава полагащото му се парче кабел, по метър-два да ни дадат, все е кяр.

Законен въпрос - ами като искам да позвъня на някого, какво ще правя с тоя нарязан кабел? Има си методика - за да се осъществи свързване, снаждат се парчетата. Примерно Пешо от "Младост" иска да говори с баджанак си в "Люлин" относно някои ферментационни процеси в бидона с кисело зеле. Пешо чука на стената на съседа си, излиза на балкона и снажда своето парче кабел с парчето на съседа. Онзи от своя страна снажда кабела си с кабела на своя съсед, той снажда нататък и така без проблем става връзката с баджанака.

Друга въпросителна е, като няма разговори какво ще го правим този кабел, ще ни се мотае из краката по къщи ли? Няма такова нещо. Навива абонатът кабела на кълбе и го пази под леглото. Ако го е страх да не го усетят крадците на кабели, та да му изтарашат къщата, може да го пази в банков трезор. От друга страна, тях нещо много взеха да ги разбиват, така че и вариантът заключване в багажна клетка на Централна гара не е лош.

Сега да отворим дума за другия пълнеж на каналите - телевизионните кабели. Тях директно ще ги предадат за скрап, понеже - ах, този свободен пазар! - след като бъдат изгонени от телекома, кабелните оператори веднага ще подпишат договор с ВиК да ползват съществуващата добре развита водопреносна мрежа за доставяне на кабелна телевизия.

Технически услугата "телевизия по водопровода" е елементарна - откачаш кабела отзад на телевизора и на негово място закачаш водопроводна тръба половин цол, свързана със студения водомер. Логичен въпрос - няма ли да се наводни телевизорът? Спокойно, той е на микросхеми! Правени са проби, щом е на микросхеми, няма страшно. Обаче засега по този начин могат да се приемат само филмите "Под водата с Жак-Ив Кусто", "Титаник", "Ум Белият делфин", "Човекът-амфибия", "Перфектна буря" и още няколко влажни заглавия. Усилено се работи върху преоборудването на телевизионните студия в басейни и тогава ще можем да гледаме всякакви предавания. Например дискусионните политически предавания ще загубят досегашния си облик и от досадни говорилни, ще се превърнат в красиво зрелище - излагането на тезите ще става чрез нещо като синхронно плуване. Ако лидерът на управляващите плува като делфин, това значи "голяма работа сме", а ако лидерът на опозицията плува като жабок, това значи "политическите ни противници са мушмороци".

Сега за опразнените канали. Те няма да пустеят, а ще станат тайното оръжие на новите кметове, с което те ще ликвидират транспортните задръствания в големите градове. Срещу минимална такса, да речем 10 стотинки на километър, бързащи граждани могат да пълзят през тях, за да избегнат транспортните "тапи" на оживените кръстовища. Съвсем скоро, като опустеят булевардите и народът плъпне из каналите, ще въздишаме облекчено и ще се чудим къде ни е бил досега умът, та сме държали вътре разни кабели!