И на първокурсниците урбанисти е известно, че най-важният и всъщност единствен проблем на световните градове са дупките. Всичко друго, дето се вика, е бошлаф, бял кахър и ала-бала. И градоустройствената стратегия е бошлаф, и инфраструктурните проекти са бял кахър, и естетико-екологическите архитектурни решения са ала-бала. Дупките, бабам, дупките! Бабам, бабам!

Надупчени като пожълтяла мишена двадесет и втора употреба или като хуманитарно бомбардирани от атлантическия алианс са Пето авеню в Ню Йорк, Булевардът на небесното спокойствие в Пекин, Елисейските полета в Париж, Ленинградският проспект в Санкт Петербург, пресечката Чунчан-Чанчун в Токио, Будалъчарши в Истанбул. И булевард "България" в София.

Напоследък на българската електорална общественост стана известно, че онова, което е известно на всеки първокурсник урбанист, е не само известно, но и много по-известно на новия столичен кмет, разбира се. Поради неговата специализирана компетенция, разбира се. И професионализирана специалност, разбира се. И не само разбира се, но и много по разбира се.

Затова първото и единственото нещо, което свърши в началото на своята кметска кариера любимецът на любителите на загладени пътни повърхности, бе да запълни дупката на булевард "България" до Националния дворец на културата. Набелязаната още в хода на предизборната кампания дупка бе запълнена решително, всеотдайно, жертвоготовно - до последна капка кръв.

После бе организирано и до лятото на 2006 г. реализирано скоростното и високопатриотично запълване на всички останали дупки в София независимо от разнообразното им естество - квадратни, ромбовидни, паралелепипедоидални, хоризонтални, вертикални и по двата диагонала, без да се включва хордата към разсичащата радиалната апотема хипотенузна медиана.

Погрешка, като изгорели покрай сухите дърва мокри чепове, явно без зла умисъл, но с яки бетонно-асфалтови суспензии едновременно с очевидните дупки бяха затъпкани единадесет подлеза (съвместно с пешеходците), три станции на метрото, част от коритото на Перловска река и мазето на невинен (макар и гласувал на последните избори за "Атака") гражданин от бл. 436 в "Овча купел".

Когато в гладко подравнената София не остана пукната дупка за запушване, неуморният дупкоукротител центрира вниманието си чрез неговата децентрализация върху дупките в родината. До края на краткия си мандат успя да ги запълни до една, включително пресъхналото дере на Средна Тунджа, Кресненското дефиле и пещерата "Темната дупка" в Западните Родопи.

В края на 2007 г. отлично представилият се кмет, одобряван вече от 135% от обхванатите в безкористна анкета на MBMD безплатни одобрители, отказа да се пребори за следващия мандат, избирайки попрището на международен дупкоунищожител. Тоест след като запълни дупките на своя народ, като един истински модерен Че Гевара отиде да пълни дупките на другите народи.

Пет години му бяха напълно достатъчни да запълни всички значителни земни дупки, започвайки от холандското сирене камамбер, минавайки през американския Гранд каньон и завършвайки с Марианската падина.

Планетата тясна за неговата душа се оказа.

Лунните кратери, особено Морето на Коперник, не представляваха някакво особено предизвикателство за неуморния субект на космическия рейтинг.

Последно забелязан с лопата в отрудените длани, приведен на ръба на черната дупка зад съзвездието Лебед.