Имало някога едно птиченце - сладко доносниче.

Другите птиченца - фър-фър! А то - троп-троп!...

Другите птиченца - чик-чирик! А то: "Донасям до ваше знание..."

Снасяло си най-редовно и хууубавичко си хапвало. Тук клъвне, там клъвне - та и змиите му завиждали!... Подрязало крилцата на сума ти пиленца. Цели ята.

И въпреки че били пойни птичета, хем ги налагали, хем си налягали парцалките в домашните курници и зиме, и лете!...

На някои даже им забранявали да летят.

Виж, нашето сладко доносниче си развявало байрачето по света и у нас, винаги I класа, за служебна сметка. Кеф му на обмяна на опит, кеф му на покупки или White Horse. От тая конюшня ходело да кълве тор или пък се навъртало около някоя изоставена мелница, като Moulin Rouge, да речем, та носело оттам трички за началниците!... Громяло, както си знаело, калната смрад!

Другите птиченца се завирали по казармите, някои по олуците и под пукнати турски керемиди дирели подслон, а то си свило гнездо на булевард "Цар Осведомител". Свило си го от един лебед в оставка и си го обзавело с пух и перушина за чудо и приказ, даже си го украсило с паунови пера. От пропели пауни. Хууубавичко си постлало.

Другите птичета - свитички, сгушени, маршируват насам-натам с глави под крилцата, загрижени за едните трошици, а то - гордо, наперено, само ги попоглежда с едно око - преценяващо строго - и клъв-клъв!...

Да си знаят мястото. Колкото по-ниско те, толкова по-нависоко - то!...

И много се издигнало. Даже само си завиждало - вечно началниче!

Докато една сутрин станало чудо - слънчицето изгряло от запад!...

Ами сега?!... Че и петлите се объркали и вместо бодро да изкукуригат, закашляли като бухали в среднощна доба: "Бух!... Бух!..."

Т.е. напълно изкукуригали.

Кукувици, славеи, чучулиги - съвсем изкукали! Че радост, че песни!

Ами нашето сладко доносниче?! - питате се.

Ами то трезво се изтъпанило пред ошашавените пернати и им дръпнало една реч:

- Досега какво беше то?!... Внушаваха ви насила, че сте родени да летите!... Лъжа и измама!... Що не летят те, като е толкова хубаво! Аз пък ви казвам - да подскачаме!... Кой не скача, е червей!...

Че като се разскачали ония ми ти пилци!... И си скачат до ден-днешен. Съвсем се разучили да летят. Спешили се окончателно. Сякаш чавка им изпила акъла - щурат се като гламави и рооовят за едното зрънце!

А сладкото доносниче, нали често прелитало, за да влачи тор и трици, отнасяло си нататък златни зрънца. Та си имало зад граница цяаала житница. Тук пък, след като разгромило тоталитарните пилчарници, оглавило ликвидационните комисии, а подир и всякакви бордове и настоятелства, та не си лягало гладно. Че и заделяло настрана. Бая повечко отпреди. Щрака с пръсти и си тананика: "Пиленца, елате при батко!"

- Е, няма ли за тая гад я котка, я птичи грип! - вече се просълзяват от бяс читателите и благородните читателки.

Има, я!...

Нали то го съчинило грипа. Заедно с подчинените си. Че да търгува изгодно с ваксина.

Въпреки че такава няма открита. Няма открита!