Имаше един човечец, който все гледаше да стори някоя добрина. Иначе не го свърташе на едно място: ще го зачовърка нещо отвътре, ще го загложди, мира няма да му даде.

Веднъж, а това беше малко преди Никулден, както си крачеше край някакво отдадено под аренда блато и умуваше кого да ощастливи баш на празника, човечецът съзря едър, люспест шаран.

Рипаше шаранът на повърхността и така тежко цамбурваше, че водата наоколо просто вреше и кипеше. А човечецът гледаше и си думаше:

- Галиба му е тясно на тоя едър и люспест шаран тъдява... Що не взема да му сторя една добрина, та да ме запомни навръх Никулден!

Речено - сторено. Човечецът запретна крачоли и ръкави, па си плю на ръцете.

Сетне нагази в блатото и - ха насам, ха натам - сбара шарана в шавара. Па го тури в едно ведро с вода и го понесе.

Вървя, що вървя - много път измина, обаче стигна чак до морето. Ах, морето...

Приседна човечецът на брега и изтри потта от челото си - беше една от ония бургаски вечери, които оставаха паметни...

Огледа се добродушният човечец, па се позасмя и поетично рече:

- Ей тук ще го пусна аз тоя едър, люспест шаран... Я какъв необятен водоем е! Нека си цамбурка на воля и нека животецът му да бъде един безкраен празник, сиреч един безкраен Никулден!

И изсипа човечецът ведрото. Шаранът тежко пльосна във водата, удари с опашка и заплува навътре през празничен шпалир от феерични медузи...

Но не щеш ли - облещи огромните си очи: дишането му взе да се затруднява. Нали си беше сладководна риба, не можеше да понесе морската вода...

И някъде из далечината тоя едър, люспест шаран - обърна корема. Така се белна навръх Никулден, че заприлича на чайка, която лирично си почива върху вълните.

А човечецът чакаше ли, чакаше, седнал кротко на брега, щото се надяваше шаранът да се върне и да му рече хем с човешки глас, хем просълзено:

- Сполай ти, човеко! Голяма добрина стори ти на мене, шарана... И тази твоя добрина аз нивгаш няма да я забравя, няма да забравя тоя паметен Никулден...

Но шаранът естествено не идваше.

- Ех - с болка се усмихна човечецът, - право думат някои "Направи добро, па го хвърли в морето!"...

Ах, морето... И като му обърна гръб, човечецът запраши по широкия свят да върши други добрини.