"Целта е да се облекчат административните процедури за родителите, а също и да се отрази сезонният характер на работата", обясни зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян. Сега работещите само през лятото например са ощетени.
Подоходното разделение бе въведено от правителството на НДСВ през 2002 г. Тогава бе сложено изискване доходът на член на семейството да е до 150 лв., за да има то право на помощ от държавата. Това позволи детските да скочат двойно, както обеща царят в предизборната си кампания през 2001 г. От 8,50 лв. те станаха 15 лв. Тогава дори имаше идея декларациите да се подават всеки месец, но тя отпадна.
В момента месечна помощ получават онези, чиито доходи са под 200 лв. на член от семейството, а детските са 18 лв. за всяко дете. Надбавка получават около 1 150 000 деца, останалите 400 000 са в категорията на по-заможните.
От 1 януари 2006 г. парите ще са диференцирани - за първо дете ще се вземат 18 лв., за второ - 22 лв. Ако са близнаци, и за двете деца родителите ще получават по 22 лв. Прагът от 200 лв. се запазва.
Тристранката одобри още промени в Закона за семейните помощи за деца. Според тях родители, които пропиват детските или не се грижат за децата си, няма да получават помощи на ръка, а парите ще се превеждат директно за плащане на таксите за детски градини и училищни столове, за закупуване на учебни пособия и др. Социалните служби ще преценяват дали родителят се грижи за детето или не.
Прието бе в закона да се запише, че размерът на семейните помощи за деца ще актуализира всяка година. При преговорите с МВФ тази година кабинетът настояваше за по-високи помощи от 2006 г. - 20 лв. за първо и трето дете и 25 лв. за второ, но тези намерения не бяха осъществени.
Социалните партньори се договориха още да се разшири кръгът на хората, които ще получават безплатна храна. От тази екстра ще се възползват онези, които работят на по-дълго работно време във вредни условия, хората, които идват 2 часа преди работното време и остават 2 часа след него и др. Промяната се отнася за заети в енергетиката, металургията, пътното строителство, горското стопанство, морския транспорт.
Определен бе минимален размер на парите за безплатна храна - 2 лв. на ден. Максимална стойност не е фиксирана, но за полученото над 6,50 лв. работник и работодател плащат данъци. "В момента за безплатна храна в рисковите производства работодателите отделят средно от 1,50 до 5-6 лв.", обясни Тодор Тодоров от КНСБ.
Определен бе минимален размер на парите за безплатна храна - 2 лв. на ден. Максимална стойност не е фиксирана, но за полученото над 6,50 лв. работник и работодател плащат данъци. "В момента за безплатна храна в рисковите производства работодателите отделят средно от 1,50 до 5-6 лв.", обясни Тодор Тодоров от КНСБ.