Берлускони произнесе реч в емоционален стил, завършваща с: "Искам си парите обратно". Тази знаменита фраза бе произнесена многократно от Маргарет Тачър по време на срещата на върха на ЕС във Фонтенбло през 1984 г. Оттогава Лондон получава обратно така нареченото "британско намаление": две трети от своя нетен принос за бюджета на ЕС - или годишно над 4 милиарда евро. Нетен принос означава разликата между сумата, която държавата-членка дава на ЕС, и тази, която получава по различните политики на общността.
Италия осигурява 16% от средствата за Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, но до нейните фермери достигат едва 12% от субсидиите. Италия е също така третият по големина нетен донор в бюджета на Евросъюза. Искането на Берлускони за своеобразно "италианско намаление" ще усложни още повече споровете по бюджета на ЕС за периода 2007-2013 г. Люксембургското председателство на ЕС се надява да се стигне до компромис на срещата на върха на ЕС на 16 и 17 юни в Брюксел. В противен случай 40% от предвидените плащания по различни програми на ЕС след 2007 г. ще бъдат под въпрос.
През 2002 г. Франция и Германия се договориха бъдещите разходи по ОСП на ЕС след разширяването да бъдат замразени на тогавашното ниво от 42 милиарда евро годишно. Париж и Берлин обаче напълно забравиха, че България и Румъния се очаква да влязат в ЕС през 2007 г. 42-та милиарда вече бяха разпределени между 25-те членки, а за България и Румъния няма предвидени средства. По изчисления на Европейската комисия, на румънските и българските фермери им се полагат 8 милиарда евро за 2007-2013 г. Сега се търсят начини да бъдат променени механизмите на финансиране на ОСП, но страните, които биха загубили от реформите, им се противопоставят.
Присъединяването на България и Румъния към ЕС става в момент, когато се усеща "умора" от разширяването, а общественото мнение във Франция и Германия показва недоволство, посочва EUexpands.
Премиерът на Швеция Йоран Першон заявил на соцлидера Сергей Станишев, че финансовите пакети на ЕС трябва приоритетно да бъдат насочвани към присъединяващите се страни като България и Румъния, които се нуждаят от помощ за ускорено развитие. Першон обещал Швеция да съдейства в структурите на ЕС за това. Това стана ясно след работната закуска в Стокхолм между Першон, който е и лидер на Шведската социалдемократическа партия и Станишев, събощи прессекретарят на соцлидера Таня Генева. На срещата присъствал и международния секретар на партията Кристиан Вигенин.
През 2002 г. Франция и Германия се договориха бъдещите разходи по ОСП на ЕС след разширяването да бъдат замразени на тогавашното ниво от 42 милиарда евро годишно. Париж и Берлин обаче напълно забравиха, че България и Румъния се очаква да влязат в ЕС през 2007 г. 42-та милиарда вече бяха разпределени между 25-те членки, а за България и Румъния няма предвидени средства. По изчисления на Европейската комисия, на румънските и българските фермери им се полагат 8 милиарда евро за 2007-2013 г. Сега се търсят начини да бъдат променени механизмите на финансиране на ОСП, но страните, които биха загубили от реформите, им се противопоставят.
Присъединяването на България и Румъния към ЕС става в момент, когато се усеща "умора" от разширяването, а общественото мнение във Франция и Германия показва недоволство, посочва EUexpands.
Премиерът на Швеция Йоран Першон заявил на соцлидера Сергей Станишев, че финансовите пакети на ЕС трябва приоритетно да бъдат насочвани към присъединяващите се страни като България и Румъния, които се нуждаят от помощ за ускорено развитие. Першон обещал Швеция да съдейства в структурите на ЕС за това. Това стана ясно след работната закуска в Стокхолм между Першон, който е и лидер на Шведската социалдемократическа партия и Станишев, събощи прессекретарят на соцлидера Таня Генева. На срещата присъствал и международния секретар на партията Кристиан Вигенин.