Дали атаката срещу Иран вече е започнала-
Уверената победа на втория тур на президентските избори в Иран на 49-годишния Махмуд Ахмади-Неджад може да се окачестви като политическо цунами. Че нещата са сериозни свидетелства и бързата реакция на Буш, който обяви изборите за недемократични. Американският президент обича да дава оценки по демокрация, но и този път сбърка. Самият факт, че беше проведен втори тур за първи път в историята на изборите в тази страна показваше високото равнище на политическата борба. Това в голяма степен се дължеше именно на позицията на САЩ спрямо Иран, която закара до урните толкова иранци, колкото никой не беше очаквал. Видимо иранските избиратели искаха да докажат, че и те са способни на народно волеизлияние. Въпреки прогнозите на Вашингтон иранците доказаха това, избирайки си за президент човек, който отхвърля всякаква възможност за компромис с администрацията на Буш по въпроса за ядрените програми на Техеран.
Убеденият консерватор и антиамериканист Ахмади-Неджад, досегашен кмет на Техеран, събра 61 на сто от гласовете, а неговият противник и привърженик на диалога със Запада - Али Акбар Рафсанджани, само 39 на сто.
Победата на Ахмади-Неджад беше вцепеняваща за САЩ не само защото е бивш офицер от Корпуса на стражите на ислямската революция, формирование, което е подчинено на духовния лидер и е по-силно от въоръжените сили на страната, а защото тези избори могат да бъдат определени като повторение на изборите от 1979 г., когато повечето иранци излязоха на улиците в подкрепа на аятолах Хомейни и неговата ислямска революция.
Нещата за Буш стават сериозни. Победата на Ахмади-Неджад означава срив на плановете на САЩ да противопостави едни иранци на други, мюсюлманския свят - на Китай и Русия, и да предотврати изграждането на блока Иран-Пакистан-Индия-КНР. САЩ отново са в цугцванг и всеки ход на Буш може само да влоши неговото геополитическо положение в Близкия Изток. Използвайки военна сила - своя или израелска, в сегашните условия ще означава конфронтация с целия ислямски свят, в това число с "черните мюсюлмани" в самите САЩ.
От друга страна бездействието на Буш поставя под заплаха от срив цялата игра на Вашингтон с Израелско-палестинския и ливанския конфликт като може да отреже стратегически важния за САЩ и Израел "средиземноморски път" за износ на нефта от Ирак и Азербайджан към Европа и САЩ.
Преди втория тур привържениците на загубилия Рафсанджани определиха Ахмади-Неджад като "ирански талибан". Но след неговата победа Рафсанджани заяви, че на победителя трябва да се помага. По същество Рафсанджани не е опозиционер и принадлежи към същото религиозно консервативно крило, но представлява олигарсите. Рафсанджани е собственик на целия ирански нефт.
Именно този факт използваше Ахмади-Неджад, обръщайки се към бедните иранци за мащабна реформа на нефтодобивния отрасъл и ограничаване на чуждестранните компании. Резултатите от президентските избори в Иран още веднъж показаха колко трудно е да се прогнозира, когато става дума за политическия живот в тази страна. Всички експерти вещаеха победа на Рафсанджани, който в миналото вече беше президент.
Избраният с огромен превес Ахмади-Неджад беше почти неизвестен извън Иран и фактически прави първите крачки в политиката.
С какво се обяснява този успех? Преди всичко новият президент успя да разбере и да изрази онова, което днес действително е нужно на болшинството иранци - да се засили държавната подкрепа за най-бедните слоеве на населението, да се приключи с "декадентските тенденции", проявили се през последните години с "чужди и неирански мисли", насаждани от либералите, да се възстанови първоначалният дух на Великата ислямска революция, да се довърши делото на аятолах Хомейни, да се прекрати унижението пред САЩ и Запада и окончателно да се скъсат отношенията с тях, което ще означава и край на американския план за Големия Близък изток.
Победата на религиозен консерватор ще изостри отношенията със Запада. Ахмади-Неджад вече обозначи своята линия спрямо САЩ. "Иранската нация върви по пътя на самостоятелното развитие и няма необходимост от възстановяване на връзките със САЩ". Победата на ислямските сили в Иран означава, че под техния контрол ще преминат всички държавни структури. Това предизвика паника в САЩ и Израел, където преди това съобщаваха, че "пълномащабната война на Иран и няколко други арабски съюзници срещу еврейската държава може да започне през 2006-2007 г.".
Заради това най-важният въпрос в изборите беше отношението на новия президент към националната ядрена програма, въпреки че особено нямаше какво да се избира. В Иран просто няма политици, които по този въпрос да заемат позиция, която да е поне малко "конструктивна" от гледна точка на САЩ. Освен това, още месец преди изборите духовният лидер на Иран аятолах Хаменей призова народа да избере антизападен президент, който да отстоява твърдата позиция на Техеран по ядрения въпрос. По това време никой в Белия дом не беше и помислял за консервативния Ахмади-Неджад. Значи, сега нещата са по-лоши за Буш.
Но за самите иранци ядреният въпрос не е с чак толкова голямо значение. Рафсанджани се обръщаше към "прогресивните кръгове" и бизнес-обществото. Милионер и стар политик той не слизаше при народа. Обеща да либерализира икономиката и държавата да не се намесва в частния живот на гражданите.
Синът на ковач Ахмади-Неджад се обръщаше към други избиратели. Неговата аудитория беше бедната и обидена от несправедливото разпределение на нефтените пари и разлагането на традиционното ислямско общество под влиянието на Запада. В страна, в която над една трета от населението се намира под чертата на бедността, това беше посрещнато с разбиране. Аятолах Хаменей също го хареса и му оказваше активна подкрепа. Победата си Ахмади-Неджад посрещна по същия начин - очакваше резултатите в тълпата на улицата, която след това се събра пред квартирата му в работническия квартал на Техеран, за да скандира: "Дойде ловецът на акули". Акула е обидното прозвище на Рафсанджани, дадено му заради непривичното за аятоласите отсъствие на растителност по лицето.
По този начин в Иран приключи 8-годишния период на относително либерализиране и отстъплението от каноните на ислямското общество.
Реакцията на САЩ става все по-остра. Ръмсфелд нарече новия ирански президент "неприятел на демокрацията" и обяви вота за "манипулиран". След това дойдоха обвиненията, че Ахмади-Неджад е бил един от ислямските стражи, които участваха във вземането на американските заложници в Иран през 1979 г. Атаката идва от същия информационен център, който атакуваше преди това и Саддам Хюсеин. Нещата са сериозни, тъй като подобна пропагандна война предвещаваше и военните кампании на САЩ срещу Югославия и Ирак.
Дали това означава, че атаката срещу Иран наближава. При всички случаи военна операция срещу Иран изисква тази държава да бъде представена като ренегат, който не само покровителства терористи, но и се ръководи от терорист. Паниката в Белия дом се засилва и от намеренията на Техеран да създаде петроеврова система за търговията с нефт, което ще подкопае още повече долара.
Според Скот Ритер, бившият оръжеен инспектор на САЩ в Ирак през 1991-1998 г., войната срещу Иран ще започне скоро. Ритер спомена и някои детайли "Войната на САЩ срещу Иран вече е започнала. В този момент полетите на безпилотни американски самолети над Иран продължават, а в съседен Азербайджан американците подготвят бази за масивно военно присъствие, което ще подпомага голяма сухопътна масивна кампания за превземането на Техеран. САЩ вече няма да използват старите планове за атака на Техеран откъм градовете на Персийския залив. Военноморските сили ще превземат тези градове, за да защитят стратегическия Хормузки пролив, но няма да има нужда да навлизат по сушата към Техеран. Сега има много по-пряк път към Техеран - крайбрежната магистрала покрай Каспийско море от Азербайджан към Техеран."
От други източници се разбира, че американците са на финалната права на дислоциране в Азербайджан. Става дума за някогашните съветски бази Галла (в Апшерон), Бина (в Баку), Насосни (в Сумгайн), Салян (в Гарачала) и летищата Кюрдамир, Ленкоран, Нахичеван. Най-важни ще бъдат Насосни, Галла и Кюрдамир, разположени в централен Азербайджан, далеч от Нагорни Карабах, като основната база ще бъде Кюрдамир. По този начин САЩ ще осигурят защитата на нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан и ще подготвят атаката срещу Иран, като изтласкат Русия от района.
Дали войната срещу Иран вече е започнала
-
ПРЕПИСАНО ОТ ПЕЧАТНОТО ИЗДАНИЕ НА "СТРОГО СЕКРЕТНО"
10 Декември 2005
.... да им са честити горящите кладенци и невинните жертви в нестихващите атентати. То европейският съюз и САЩ като са го обърнали на един прогрес, направо цъфтят и авторитетът им до небето, че затова тръгнали със декларации да плашат 
, запасал е колана с експлозивите и е тръгнал да се взривява я в Палестина, я в Иран, я някъде другаде ....
Облакът, образувал се след днешните експлозии край Лондон, съдържа отровни вещества