Викнах го моя човек от министерството на дупките да ми се изправи насред персийския килим в офиса.

- Мой човек, много дупки, бе! - казах му от упор - Аз дето съм с хамър, изпадат ми бъбреците, докато дойда от нас! Да запълните дупките, ей!

Той заразглежда шарките на килима:

- Ние осъзнаваме размерите на проблема, но и вие ни влезте в положението. Знаете ли, че над 1 милион дупки по пътищата чакат кръпки за зимата? Само в София те са 300 хиляди! Как да се справим с дупките? Самоотвержени кметове запълнят една дупка, две други зейват в това време!

- Леле, майко! Абе тия дупки са като кучетата по улиците! Дупките се чифтосват и се размножават! Ще ги кастрирате! Иначе няма спасение!

- Ние мислим за дупките и сме на път да намерим окончателно решение на проблема с тях!

- Да решите таковата първо с дупките на моята улица! Направите ли го, имате от мен нобелова награда! И по едно уиски!

- Стига ни тая награда гражданите да са добре - понавири гребена министерският. - Впрочем, в борбата с дупките ние разчитаме именно на тях. След дългогодишни проучвания стигнахме до научния извод, че проблемът може да бъде решен, като дупките биват осиновявани от гражданите.

- Осиновявани? Как бе, мой човек?

- То малко е неудобно да го кажем, макар сега това пак да е модерно, но се поучихме от едновремешния опит. Както навремето пионерчетата осиновяваха дървета да ги прекопават и поливат, та така сега и с дупките. Всеки гражданин поема задължение да се грижи за дадена дупка. Оттам нататък проблемът с дупката от общ се превръща с частен на съответния гражданин. Но кажете ми чистосърдечно, човек не може ли да се справи с една дупка!

- Как да не може, хваща лопатата и я запълва.

- Точно така, но ние няма да налагаме това решение. Гражданинът ще направи с дупката си това, което му подскаже сърцето и разумът. Може да я запълни, но може и да я разшири.

- Това пък защо?! - учудих се.

- Ако всички дупки по улиците и пътищата станат достатъчно широки, те ще се слеят в една голяма дупка, в която ще се кара без проблем. Но и тук няма да има ограничения - някой ще разширява дупката си на ширина, друг може да я разшири на дълбочина.

- Ама така дупките ще станат по-големи!

- Много дълбоката дупка престава да е пътно-транспортен проблем и се превръща в атракция, в нашите дълбоки улични дупки ще идват пещерняци от цял свят, за да ги покоряват. Освен това дупката, попаднала в ръцете на ценител, може да стане произведение на изкуството - представете си дупка с контурите на Мона Лиза. Или дупка с контурите на картината "Битката при Трафалгар". Нещо повече, аз прогнозирам, че отдаването на дупките за грижа на гражданите ще роди новата професия "оформител на дупки", което ще ликвидира безработицата. Не е далеч от мисълта ни предположение, че по-заможни граждани биха платили добре някой да оформи дупката им като сърце или като детелина, или като задните части на любимата им фолк-звезда.

- Ей, гениален си! - сипах му едно уиски - Запиши си сега: запазваш ми голямата дупка на околовръстното до разклона при Горубляне, идеална е за механа! И една за Цуци в центъра да си направи фитнес салон!

Онзи записваше трескаво като телеграфист под ураганен оръдеен огън, като това не му пречеше да лочи уиски.

- Записах - докладва накрая.

- Хубаво, доволен съм.

И верно бех доволен.