Предприемчивите американци организираха "бедствен тур" по следите на урагана "Катрина". Гидовете развеждат катастрофофили и зловещо дуднат: "Точно където стоите, връхлетя шестметровата вълна! Това бе едно от най-ужасните бедствия в американската история! То отне живота на... Щетите възлизат на..." Туристите плачат и си записват.

Нашите туроператори спят.

А могат да спретнат китни турове за любители на националните ни катастрофи. "По следите на Василий Българоубиец" е само един от неначертаните маршрути. Батални и садистични сцени от трагедията на Самуиловите воини край Ключ и Беласица гидът може да разправя, дорде се мръкне. Е, комшиите също ще се полакомят, но те ще си направят отделен тур - "По следите на Василий Македоноубиец". Впрочем цяла днешна Македония буди романтични исторически чувства дори у президентите ни - това също може да се експлоатира.

Топос по топос може да се проследи и Османското нашествие. Във Велико Търново има висок мегдан за възстановки на силово национално падение; разбира се, организаторите няма да мятат отвисоко в Янтра клети българи, а ще ползват проксита - чучела от нежива материя.

Залавянето на Левски край Къкринското ханче и предхождащите го събития пък са чуден шанс за туриста да усети, според вкуса си, сладостта или горчилката на националното предателство.

Все по-малко значение имат националните граници, но половината народ още лее сълзи по Ония три морета... Народът може да реве - или да се радва, според идеологическата си закваска, и на място, накацал по съответните дюни и морски скали - ама някой трябва да го заведе.

Родници и безродници, дайте да дадем историко-катастрофален туризъм, докато не е избухнала окончателната катастрофа!