Николай Бареков: ...Всъщност това ще е най-тъжната партийна Коледа (за СДС - "После")... Съгласен ли сте с извода, че ако десните загубят изборите догодина, президентските, на практика вие ще загубите и ако вашият опонент, основен, е г-н Георги Първанов, вие ще загубите от днешното статукво и това ще означава, че хората са доволни от правителството, от президента и няма никакъв смисъл от вас. Вие и без това като математика сте жалки в този парламент, дясната опозиция.

Петър Стоянов, СДС: Не, не означава... Нито пък съм склонен да приемам такива прилагателни като жалки... Да бъда по-ясен и по-прост... Тук няма място за сантименти и за емоции... Но единството, единството, това е мотивът, който според мен трябва да звучи оттук нататък в дясното пространство. Снощи отбелязахме годишнината на СДС и възкресяването на вестник "Демокрация", и дойдоха всички от старите музиканти, които ни подкрепяха през тези 16 години. Впрочем отдавна не се бяха събирали заедно и Кирчо Маричков, и Ивайло Крайчовски, и Васко Кръпката, и Васил Найденов, и Ваня Костова, и който ви дойде още на ум може да изброите, и всичките.

НБ: Хубаво, че сте ги събрали на такова събитие, а не на някоя конференция, на която пак сменяте лидера.

ПС: Сакън, не ги повтаряйте тези неща за смяна на лидера, защото вече много персонално започвам да ги приемам. Шегувам се, разбира се.

НБ: Вие лично отказахте ли се от вашата идея да се кандидатирате за президент?

ПС: Никога съм нямал такава идея... Объркването идва от нещо друго, г-н Бареков. За много хора, които измерват участието в политиката с някакъв келепир, остана неизяснено защо аз се кандидатирах за председател на СДС? Хората се запитаха: Добре, какъв му е келепирът на Петър Стоянов? ...Търсейки отговор на този въпрос, хората, които разсъждават по този начин, си мислеха: най-вероятно, за да стане президент. Това предизвиква и определено объркване. Не, аз не се кандидатирах и не спечелих председателския пост в СДС, за да се кандидатирам за президент. Бил съм вече президент на България.

НБ: Може да го кажете тук сега пред нашите камери. Сигурен съм, че госпожа Надежда Михайлова гледа, защото тя може би днес на обяд пак ще ви номинира за президент.

ПС: Аз мисля, че за целия български народ стана ясно, че нямам никакво намерение да се кандидатирам. Струва ми се, че след това интервю ще стане ясно и за тези 7 до 15 души, които продължават да лансират тази теза. Аз им благодаря всъщност, затова защото част от тях най-вероятно го правят с най-добри чувства. Но въпросът е къде ще бъде по-важно моето участие - като кандидат в едни избори или като председател на партията.

НБ: Вие се виждате според мен на треньорската скамейка на президентските избори... Добре. Да завършим така разговора. Мисля, че голяма новина излезе оттук и, така, дясното вече ще има своите послания след днешния разговор. Петър Стоянов се вижда като човека на треньорската скамейка на президентските избори, а не като състезателя, който ще влезе на терена срещу господин Първанов.

ПС: И моята възраст вече отива на това да бъда треньор...