Седим с Гаро в кварталния клуб и играем шах.

В София небето отново се е намръщило като коалиционен партньор без министерство.

Ако не бе затегнатият визов режим, човек би помислил, че е в Лондон.

- Тоа цар много хитър излезе! - подхваща Гаро монолог за изпотена бира и оркестър. - Веднага врътна голяма рокада...

- Ти за кой цар говориш? За Симеон?

- Къв цар пък е той, за царя на С8 говоря, разбира се!

- Що бе, и онзи врътка големи рокади. Играе глуха сицилианска защита за президентските избори, но в ендшпила е много бавен, като нищо ще изпадне в цайтнот...

- По-добре цайтнот на Мусала, отколкото пуклива царевица в Цалапица! Шах!

В този момент над градската градинка с бръснещ полет прелетя някаква тъмнозелена кутия със заоблени краища и две симетрични антени в горния край. Кутията спря до замръзналия шадраван и от нея излезе малко светлозелено кривокрако същество с ей такива голеееми, изцъклени очи. То прекоси алеята, скочи през открехнатия заради две прескъпи цигарки прозорец и спря на един шамар от нас. Казах шамар и трябва да призная, че погледът на Гаро бе толкова втрещен и слисан, че само един шамар можеше да оправи работата.

- Защо ме удряш, да не би всеки ден да общуваш с извънземни - развика се Гаро.

- Аз не съм какъв да е извънземен, а дифузоид от Андромеда.

- Така ли му викат вече? - окопитих се аз и изгълтах последната бира на един дъх. - По мое време му казвахме марсианци, обаче се оказа, че на Марс живот няма.

- Че то тук да не би да има! - въздъхна Гаро.

- Точно затова съм дошъл, за да подобря вашата вегетация - издекламира зеленото.

- Айде холан, както казват холандците! Без обиди, ако обичаш. Може да вегетираме, но не вегетарианстваме. Завчера ква чорба с охлюви ядох, пръстите да си оближеш... - похвали се Гаро.

- Готов съм да изпълня по едно ваше желание! - рече хуманоидният дифузоид.

- Желание ли? Да бия Гаро на шах! - изсмях се аз, знаейки, че само Веско Топалов е успял да го победи.

- Нищо по-лесно! - отвърна зеленото човече. - Кон на В6, шах, черният цар има една-единствена възможност за отстъп на B8, топ на С8 и мат!

- Ай стига бе, как го направи? - плесна се Гаро по челото и дълго и старателно се взира в дъската с фигурите, сякаш в държавата все още се търси дипломата на Лучано.

- А ти какво ще си поискаш? - обърна се извънземният към комшията и аз вече дълбоко съжалявах за толкова лекомислено проиграния си шанс.

- Аз ли? Искам, искам...

- Кажи пари! Много пари, та да има за двама ни - пошушнах му аз.

- Ти що не каза, а? Нали те пита човекът, пардон, ди... дифур... както и да е, забравих му името.

- Дифузоид! - подсказа гостът.

- Що ти не си поиска пари, а мен караш да искам?

- Щото не вярвах, че изпълнява желания. Мислех, че е някакъв кодош. Или скрита камера!

- Аз пък може да имам друго желание! Искам, искам... да заживея щастливо!

В този момент извънземното посиня, погледът му се размъти и то изглеждаше така, сякаш се кани да си направи харакири. Но явно реши друго...

- Добре, качвай се в звездолета!

- Но защо? - недоумяваше Гаро.

- Да те закарам - издекламира извънземното.

- Къде ще ме караш?

- Където и да е, нали искаш да заживееш щастливо!