В Годината на Моцарт тържествата за 250-ия рожден ден на композитора ще бъдат много. Няма да липсват и сензациите. След като преди три седмици в Калифорния бяха идентифицирани части от черепа на Лудвиг ван Бетовен, изследователите на Моцарт бързат да наваксат, пише в. "Ди Велт". Добрата вест е, че може би наистина разполагат с черепа на Волфганг Амадеус. Отрезвяващата новина пък е, че ако е така, то черепът отдавна е бил на наше разположение. Разсейването на съмненията беше обещано за тази неделя по австрийската национална телевизия ORF.

Специалистите по съдебна медицина обаче не успяха да представят доказателства, че предполагаемият череп на Моцарт е истински, предадоха световните агенции след излъчването на документалния филм "Моцарт: търсене на доказателства". Въпреки редицата сложни ДНК изследвания експертите от Института по съдебна медицина в Инсбрук и от Централната лаборатория на американската армия в Роквил признаха пред камерите, че не могат да потвърдят автентичността на черепа. На този етап мистерията не само не бе разгадана, но и се задълбочи, са думите на ръководителя на изследователския екип от Инсбрук д-р Валтер Парсон.

От 1902 г. черепът се съхранява от фондацията "Моцартеум" в Залцбург - австрийския град, където на 27 януари 1756 г. се ражда музикалният гений. Генетичният материал от двата зъба, взети от черепа, е анализиран и е сравнен с този от ДНК проби, взети през 2004 г. от бедрените кости на две жени, ексхумирани от семейния гроб на Моцартовата фамилия, който се намира в гробището "Св. Себастиан" в Залцбург. Предполага се, че това са бабата по майчина линия и племенницата на Волфганг Амадеус. ДНК анализите обаче показват, че между жените, на които принадлежат скелетите, няма роднинска връзка, както и че никоя от тях не е родственица на човека, чийто череп се пази така ревностно.

Волфганг Амадеус Моцарт умира през 1791 г. и е погребан в гробището "Свети Марк" във Виена. Местонахождението на гроба първоначално било неизвестно, но впоследствие е установено и през 1855 г. гробът е украсен с колона и статуя с изображение на на тъжен ангел. Легендата гласи, че десетилетия по-рано гробарят Йозеф Ротмайер е извадил неговия череп от гроба. След това черепът, макар и без долната си челюст, е минал по различни пътища, за да стигне до фондацията "Моцартеум" през 1902 г. Организацията го излага на показ до 1940 г., когато показването на реликвата е определено като неблагоприлично. Тя е прибрана в сейфа на фондацията и до нея са имали достъп само учени.

Черепът дълго време привлича вниманието на науката. През 1991 г. френски учен го изследва и обяви, че Моцарт вероятно е умрял от наранявания в главата, а не от ревматична треска, както смятаха повечето историци. Изводите му обаче не са потвърдени. Антропологът Пиер-Франсоа Пюек от университета на Прованс е базирал заключенията си върху откритата от него фрактура в лявото слепоочие на черепа. Ученият смята, че тя е следствие от падане и с това може да се обясни, че композиторът се е оплаквал от силно главоболие повече от година преди смъртта си, припомня АП.

В наши дни сензационните научни съобщения се поднасят на подходящи медийни порции: с музикално въведение, фанфари и кресчендо. Ако не знаехме, че на 27 януари с гръм и трясък се задава голямата годишнина - 250-ият рожден ден на Волфганг Амадеус, - щяхме да се догадим за това от развлекателно-информативната медийна драматургия. Автентичен ли е или не черепът, "спасен" през 1801 г. от виенския гробокопач Йозеф Ротмайер? Кой се интересува наистина от това? В концертния живот на симфоничните оркестри Моцарт отдавна играе далеч по-незначителна роля, отколкото в австрийската сладкарска индустрия ("Моцарткугелн" - шоколадовите бонбони с пълнеж).

Впрочем през 2006 ще отбележим кръглите годишнини на Фройд, Шуман и Шостакович. От сега можем да предугадим: Моцартовият череп няма да остане единствен за годината. Нито пък най-автентичният, прогнозира "Ди Велт".