- А с дишането как си? Да чувстваш задух?

- Да, леко. Сякаш гърлото ми се пълни със секрет и постоянно ми се ще да се изкашлям.

- По-добре недей. Въздухомерът още не е сраснал с тъканта. В началото ще имаш секрети, но с времето ще минат. След седмица трябва да дойдеш на контролен преглед, да видим дали отчита вдишания и издишания въздух добре.

Пациентът опипа гърлото си. Болезнената превръзка леко го стягаше. След седмица, ако организмът му не отхвърли присадката, неговото дишане щеше да се измерва от тях и съответно заплаща от него. В дома му всичко се измерваше както повеляваха най-новите разпоредби. От днес вече и в тялото му всичко щеше да се измерва. Той бе един от последните, които си монтираха личен въздухомер. Не се боеше от самата операция, а просто изчакваше да излязат по-нови модели, които да тарифират разделно задъхването в леглото и задъхването след гонене на автобус. Все пак за правенето на деца признаваха 50% присъщи разходи в дишането - това бе държавното поощрение за борба с демографския дефицит.

Гласът на доктора го сепна:

- Внимавай сега ... Мисли. Не мисли. Мисли. Не мисли. Да чувстваш затруднения с мисленето?

- Да, мозъкът ми е леко изтръпнал, имам тикове на ушните канали и косата ми е прегърбена.

- Това е нормално. От упойката е. Главният ти биоелектромер работи добре. Препоръчвам ти от днес да мислиш по-малко, защото всяка мисъл се тарифира. Чипът, който ти монтирахме, отмерва прецизно биотоковете и неумолимо цъка. В тебе вече няма да протича неизмерен пиратски ток. Коя дата сме днес? ... О-о, цифричките направо хвърчат, за нула време нацвъкаха десетина стотинки. Добре. Работи, значи. Отвори сега длани.

Докторът откачи двата електрода от ушите на пациента и защипа с тях разперените палци на ръцете му.

- Ой, вдигнал си леко волтажа! Гледай да не се заземяваш често, щото така биотокът ти отива право в земята, а ти го плащаш ли плащаш. Също така не се допирай кожа-о-кожа до някой, който е без индивидуален електромер. Свали обувките и чорапите да премеря долния електромер как е.

Докторът свали електродите от ръцете на пациента и ги закачи за палците на краката му.

- Да, тук си добре, двуфазният е в нормата.

Отнякъде се появи и трети кабел в ръцете на доктора:

- Свали сега и слиповете да премеря трифазния.

Пациентът с неохота се съблече. Не му беше приятно да го измерват с тези болезнени зъбчати "крокодилчета". За негово успокоение докторът скоро ги отщипа и започна да прибира електротакъмите.

- Обърни се сега - изкомандва докторът. - Не, не се обличай. Трябва да ти монтирам конвертор. Наведи се напред. Отпусни се и задръж така, докато го пъхна.

- Какво, какво ще пъхате?

- Конвертор. Това е устройство, което измерва дебита на дебелото ти черво и го конвертира в кредит, който ще трябва да погасяваш. Така че внимавай какво и колко ядеш. По-нов модел ли искаш или по-стар?

- Ъ, този, който е с по-малък диаметър.

- ОК, ама той е с квадратно сечение. С упойка ли да го слагам или без?

- Със!

- И тя се запла...

- Без!