Всеки е чувал за лудия учен или за разсеяния професор. Един поглед към някои от обикновените и необикновените недостатъци на шепа велики умове разкрива, че гениите са също като нас, пише Лайв сайънс. Алберт Айнщайн, който създаде специалната и общата теория на относителността, е обичал компанията на други жени, докато е бил женен. Втората му съпруга е била негова първа братовчедка. Той живял пет години с нея, преди да се разведе с първата си съпруга, която му родила дете, преди да се оженят.

Чарлз Дарвин, бащата на теорията за еволюцията, докато бил ерген, се измъчвал от мисълта дали да се ожени, или да остане ерген. Съставил списък с предимствата и недостатъците на двете състояния. Казвал, че една жена "е все пак по-добра от едно куче...но е ужасна загуба на време". Скоро след това се оженил за дългогодишна приятелка.

Ричард Файнман, физик-нобелист, който е един от създателите на квантова електродинамика (КЕД) - една от най-успешните теории във физиката, пионер в областта на нанотехнологията. Основните трудове на Файнман са още в областта на квантовата механика и статистическата физика. Той разработва математически модел, допринесъл за развитието на квантовата теория на полето. В статистическата физика предлага теорията на полярона и обяснява появата на вихри в свръхтечния хелий, наречени в негова чест вихри на Файнман. Физикът разработва и метод на интегрирането по траектории в квантовата механика. Помага при откриването на причината за взривяването на совалката Чалънджър.

Файнман почти всяка нощ посещавал стриптийз клубовете близо до дома му в Калифорния. Там работел над лекциите и уравненията си. Докато си почивал, Файнман гледал танцьорките и ги рисувал. Третата му съпруга нямала нищо против.

Ричард Филипс Файнман обича да казва: "Физиката е като секса - може и да даде някакви практически резултати, но не заради тях го правим."

Зигмунд Фройд, баща на психоанализата, разкрил психологията на подсъзнателното в многобройните си трудове, общо-взето симпатичен човек, често влизал в разгорещени словесни битки с приятели заради чувството, че е всемогъщ, твърди Джон Симънс, автор на книгата "100-те най-влиятелни учени от древността до наши дни".

Исак Нютон извежда закона за гравитацията и чрез предложените закони за движение поставя основите на класическата механика. Работейки над проблемите на физиката, той развива математическия и апарат и затова (заедно с Готфрид Лайбниц) се смята и за основоположник на диференциалното и интегралното смятане. Нютон е бил отгледан от баба си, след като баща му умрял, а майка му се омъжила за мъж, когото Нютон ненавиждал, пише Симънс.

Нютон имал склонност към неоснователно хапливи и буйни изблици на ярост, насочени към колеги и приятели. През 1689-1690 г. и отново през 1701 г. бил член на парламента, но единственият запис, свързан с него, е оплакването му от течението в залата и молбата да бъде затворен прозорецът.

Мария Кюри, която открива радиоактивността, носител на Нобелова награда за физика, а 8 години по-късно и за химия, живеела със съпруга си в оскъдно мебелиран апартамент, защото мразела домакинската работа. Двамата правели експериментите си в пробит сайвант. Угаждали си, като сядали край печката с чаша чай в ръка.

Пол Ердос, един от най-големите математици, чиято работа поставя основите на компютърната наука, почти през целия си живот бил беден като църковна мишка. Казвал, че богатството е глупост и разчитал на приятелите си за храна и облекло. Негов е цитатът: "Математикът е устройство за изливане на кафе върху теоремите."