Човекът е социално животно. Като такова аз съм хомосоциалист, човек с леви убеждения. Симпатизирам на левите движения по света, предвождани от космати мачовци като Фидел и Че. И на бореца за социални права - Мартин Бутър Кинг Сайз. И на Карлос Чатала. От хоменклатурата съм, произхождам от род с леви разбирания. Баща ми управляваше оказионна организация, която излагаше на показ всички атрибути родно производство. На младини бях тесен социалист, но после погълнах три вагона с книги, кръгозорът ми се разшири и заприличах на Сточна гара. Но се появи птичият грип и умори патките. Оцеляха само гъзки. Исках да бъда поет като Оскар Уайлд, а станах брокер. Следя вдигането и спадането на твърдите валути. Извършвам сделки. Обаче се провалих. Има кошница от валути, с които се оперира. Реших да вкарам всичката твърда валута наведнъж и тя потъна безследно. Остана само кошницата. С нея не посмях, че ако вземеше да се разплете, щях да ходя после като разплетена дамаджана. След това го отнесох и от съдружниците. Минах на брейдита, че са с по-твърди корици. Обожавам киното. Най-обичам филмите на Педро Алмодовар - "И твойта гайка също", и Педерико Фелини - "Джунджур и Свред". Обичам и цветята, защото съм нежна душа и романтична натура. Отглеждам кактуси. Растат по педя на година. С годините тези на педи растящи цветя вече са опрели в тавана. Трябва да им клъцна връхчетата, но сюнетът за мен е кощунство. Чакам да направят безброй дупки на тавана, за да си говоря нощем със звездите.

Обичам и приятелите си. Събираме се често на ергенски партита. Малко съм лакомичък, след дълго въздържание веднъж се нахвърлих стръвнишки... и се задавих. Загубил съм съзнание. Приятелите ме откарали спешно в "Пирогов". Когато лекарите ме качили на магарето за преглед, цъкали с език и се чудели как съм оцелял. Не били виждали такава прахосмукачка. Викали - тоя е като черна дупка, бе. Много им разбират главите от космология. Ако беше така, Карл Сейгън щеше да е министър на здравеопазването. Извадили сума ти инвентар. Явно така съм бил изгладнял, че съм омел и посудата. Санитарките мили чинии цяла нощ. Добре, че не са се счупили да ми наранят трахеята. Заседнали на една педя от кривото гърло и това ме спасило от задушаване. Още една бутилка вино и съм щял да свърша. Имам си и личен лекар, много добър човек. Казва се доктор Охболи. Често настивам и хващам знойна ангина. Доктор Охболи ме слага на кушетката, намазва ме обилно с антисептик и вади един дълъг инструмент, с който си навива тентата на терасата. Само че при мен върти наобратно и така чисти налепите по сливиците. Не се чувствах удобно със старите ми сливици и си присадих бели бъбреци от нерез. Като видят красивата ми зъболекарка да наднича за кариеси, набъбват, та чак дъхът ми спира.

Веднъж се возех в трамвая. Беше дъждовен ден и голяма блъсканица. На един зад мен му се отвори автоматичният чадър и от щастие ми поникнаха криле. Излетях от трамвая като Карлсон на покрива. Човекът се държа известно време за дръжката, но тупна на земята. Дълго се реех над София. Накрая си казах: ти си мъж, я се стегни. Стиснах здраво и надвих чадъра в мен, досущ демон неканен. Полетях стремглаво надолу. Но нали са ми меки китките, та се приземих лошо. Паднах върху слънчогледова нива, затворената ми уста се напълни с отронено семе. Отворих я почти в несвяст, то се изля в рохкавата пръст и покълна.

Така е, понякога наистина ми идва до гуша, но от своята социална позиция се радвам като животно.