Днешните деца не биха се развълнували от "Междузвездни войни". Поне не по начина, по който се вълнувахме в ония космически далечни години, когато билетът за кино беше 30 стотинки, бозата - шест, а филмите - предимно съветски. Те имат своите компютри и плейстейшъни.

От маркетингова гледна точка на Лукас едва ли му е пукало, че последният филм от сагата му получи рейтинг PG-13 (освен съответната възраст означава, че не пускат деца без родители). Нещо повече - хитрият византиец сигурно е потривал доволно ръце, докато е режисирал



по-бруталните от обикновено бойни сцени



- тъкмо поколението на родителите е това, което през 70-те и 80-те израстваше с Хан Соло и с Люк Скайуокър и с убеждението, че лазерният меч е най-мощното оръжие на света. Бяхме видели толкова малко. През 1977 г. "Междузвездни войни" не беше филм, а религия. Визия за бъдещето - на киното и въобще. Нечуван полет на фантазията, търговския нюх и технологиите.

28 години и шест серии по-късно, сме видели толкова много. Ясно е, че днес Лукас не може да приобщи нови поданици в лоното на вярата - от него се искаше да нахрани старите...

"Епизод 1" и "Епизод 2" се справиха с тази задача различно добре. "Невидима заплаха" беше катастрофа от гледна точка на смисъл и връзка с оригиналната трилогия; но очакванията от него бяха чудовищни. Никой филм не можеше да ги издържи. "Епизод 2: Атаката на клонингите" предпазливо се върна към територии, познати от добрите стари "Империята отвръща на удара" и "Завръщането на джедаите". Същевременно беше скъп, визуално съвършен и технологично революционен:



първият филм, заснет без филмова лента



(Да, "Матрицата" и всички останали могат да се гръмнат.)

"Епизод 3" закъсня неимоверно. Междувременно се появиха, пръснаха фойерверки и забравиха, още две трилогии, наричани "култови" с различен успех - "Матрицата" и "Властелинът на пръстените". Дългият снимачен процес и постпродукция разтегли втората трилогия - едва ли през 1975 г., когато му отказват финансиране за проекта "Междузвездни войни", Лукас си е мислел, че през 2005 г. още ще оре на същата нива - и ще жъне милиарди долари от нея.

И въпреки периодично разпространяваните слухове, че всъщност филмите ще бъдат девет, "Епизод 3" е окончателно - и невъзвратимо - последен. Най-малкото, защото ако решат да заснемат още три серии след още двайсет години, феновете на "Star Wars" няма да са живи. А, и не правете грешката да гледате епизодите 4, 5 и 6 след новите - дори дигитално възстановените им версии ще ви изглеждат подозрително овехтели.

И така, "Отмъщението на ситите" имаше



една основна задача: да завърже нишките



на доста несвързаните, разпиляни нови серии с историята от детството ни.

В първия един час това хич не му се удава. Въпреки помпозните откриващи кадри, историята върви мудно, зрителят с мъка успява да си спомни какво се е случило в "Епизод 2" преди 3 години. Оби-Уан, Палпатин, Амидала и останалите се лутат из компютърно генерираните декори. Единствената приятна изненада е много дразнещият в предишната серия Хейдън Кристенсен (Анакин Скайуокър) - видимо съзрял, с по-дълбок глас и по-прилично поведение пред камерата.

Нещата видимо се оправят след знаковата "прощална" сцена между ученика и учителя, когато Анакин и Оби-Уан взаимно си пожелават "силата да бъде с теб".

Действието се забързва, преминаването на младия джедай към Тъмната страна на силата се състоява, а онова, което камерата показва в следващия час, може да бъде наречено с две думи:



симфония на разрушението



На Лукас трябва да му се признае, че е добър разказвач на приказки - макар накрая цялата работа да изглежда малко претрупана, всички смислови връзки са направени и всички нишки - завързани. Анакин се превръща в Дарт Вейдър, Падмде Амидала ражда децата му Люк и Леа, Йода и Оби-Уан отиват в изгнание, Дарт Сидиъс извършва преврат и превръща републиката в галактическа империя на злото, каквато ще я намерим в "Епизод 4: Нова надежда".

Любовната история между Амидала и Анакин е все така сладникава, както я помним от "Атаката на клонингите"; но Натали Портман е сред малкото в този филм, който си правят труда да играят. Другият е Иън Макдайърмид (Палпатин), върху чието лице е разигран истинският триумф на злото.

Лукас, този велик визуалист, не ни е пожалил и тоя път: залезите над Корусант, галопът на Оби-Уан върху игуана, петте схватки с добрите стари лазерни мечове между добри и лоши - "Епизод 3" е удоволствие за гледане.



Той е невъобразимо ретро



Във всеки детайл - от прическите на Амидала, през джедайските абички и въоръжението на героите, до обърнатия словоред на Йода и диханието на Дарт Вейдър във финалния кадър - прозират 70-те. Но не само визуално "Отмъщението на ситите" е дълбоко сантиментален. Всеки неизкушен консуматор би нарекъл този филм просто "тъп". Днешните деца може би си мислят, че филмите винаги са изглеждали като "Междузвездни войни" (даже, между тях казано, по-добре). Обаче изглеждаха съвсем другояче. Именно това направи трилогията със скалъпения сюжет, хлабавия диалог и плоските характери най-големия колективен мит на XX век, иконата на масовата култура.

От 1977 насам са правени много по-хубави филми. Но нито един не е продължавал толкова дълго - и не ни е връщал толкова пъти щастливото наивно усещане от трилогията, с която бяхме деца. Е, всичко си има край.