Филмите, които имат за цел да представят на невежия западен зрител някоя си екзотична култура, винаги са - по-малко или повече -триумф на формата над съдържанието. Романът на Артър Голдман, по който е адаптиран "Мемоарите на една гейша", си има и съдържание, де, но това е Холивуд все пак - за него няма нищо свято. Все пак говорим за филм, който ще отведе в киносалоните тълпи мераклии да надникнат зад оризовите завеси на един свят, достъпен за малцина избрани.

Самият Стивън Спилбърг беше изявил мераци да режисира екранизацията, но поради заетост с "Война на световете" той се появява в надписите само като продуцент. Зад камерата застава Роб Маршъл, който дебютира гръмко с "Чикаго" - и още тогава показа афинитет към драматичните истории със сладникави финали.

Проектът е изключително амбициозен - струва 85 милиона долара, дълъг и разточителен е като чайна церемония и участва де що има прочут актьор от Далечния изток. Порцелановата Джан Цзъи, царствената Мишел Йоу и Гун Ли (най-добра от трите в ролята на абсолютна кучка) са трите водещи гейши на Киото, Кен Уатанабе и Кари Хироюки Тагава - техните високопоставени клиенти. Цзъи беше дори номинирана за "Златен глобус" в категорията за най-добра драматична актриса. Но звездата от "Тигър и дракон" и "Герой" присъства главно заради неподражаемата си красота и невинност; конкурентките й са тези с по-сериозните роли.

"Мемоарите на една гейша" не е особено задълбочен и в крайна сметка ни поднася познатата приказка за Пепеляшка, пренесена в декора на Изтока. Но пък е изумително красив. Което се оказа достатъчен повод за 5 номинации "Оскар".

Във филма има две сцени, които по емоционален заряд и естетика съперничат на екшън-шедьоври от азиатската школа като "Герой" и "Летящи кинжали".Това са танцът на дебютиращата Саюри под падащия изкуствен сняг и моментът, в който тя хвърля първия си истински поглед на гейша към мъж. Първото предизвиква триумф, второто - катаклизъм. В буквалния смисъл.

Е, Спилбърг или Ридли Скот, да речем, щяха да обърнат повече внимание на детайлите, косъмчетата в прическата на гейшата и гънките на кимоното й щяха да бъдат по-изрядни исторически. Но и така бива. Недоизпипана е единствено заключителната част от триактовата драма на гейшата, ситуирана по време на Втората световна война и след нея.

Но за повече - в Киото; а за пет лева в мултиплекса - само прашинки от пудрата на легендарната японска компаньонка, танцьорка и загадка.