Ситен сняг се сипе над Зоологическата градина. Небето е ниско и бяло. Пред празната клетка на Лъва стоят Директорът и материалноотговорното лице Дичо.

Лицето на Директора е строго, намръщено, загрижено.

- Дичо! - обръща се той към материалноотговорното лице.

- Да, господин Директор?

- Ревизия, Дичо! Дойде финансова ревизия... От горе.

- Няма страшно, господин Директор. По документи всичко ни е в ред - радва го Дичо, а лисичите му очи светят.

- Обаче защо, драги, си изплатил 6 хиляди лева командировъчни на прелетните птици?!

- Много път е, господин Директор. Веднъж - от нашата Зоологическа градина до Южните страни. Дваж - от Южните страни до България... - размахва ръце Дичо и шапката му бавно побелява от падащия сняг.

- А триж?! - нервира се Директорът. - И на кого точно си изплатил тия пари, Дичо?

- Завързах на крилете на всяка птица съответните там командировъчни, господин Директор. Пък те какво са правили с тях... туй си е тяхна работа... Аз не мога да хвърча, та да ги следя за какво си харчат парите.

- А мечките, Дичо? - размахва пръст Директорът. - Те спят зимен сън, нали?

-Кафявите - да, господин Директор.

-Тогава защо си изписал 1000 лева за новогодишна вечеря на мечките?

- Събудих ги, господин Директор. Да посрещнат новата година ги вдигнах и след купона те пак си заспаха - невинно разказва Дичо. - Много хубаво си прекараха, само фойерверките им изкараха акълите.

- Фойерверки... Кьорфишеци... Уфф. Ами как ще обясниш на ревизора тоя договор с фирма "Нов дом" за построяване на 30 гнезда за яребиците и 20 за пауните срещу 12 хиляди лева, като всички знаят,че птиците сами си вият гнездата?

- Измързеливиха се, господин Директор. Клечка не пипат вече, важните му птици. Чакат всичко наготово.

- Много убедително! А тук, в разходните ордери за водоплаващите, какви са тия хонорари за балетмайстор, Дичо? Къде си чул ти по света да има Зоологическа градина с балетмайстор?

- Щото не разбират от изкуство, господин Директор - въси се Фичо. - А ние тук ще поставим с балетмайстора "Лебедово езеро". И той учи лебедите на фуете и па де дьо и и па де троа.

- Тия "па"-та ще ги обясниш на ревизора, Дичо!! А на мен ще ми кажеш ли сега кой постави на празните клетки за хищни животни табели с надпис "Пума" и "Адидас"?

- Аз, господин Директор. Нали Пумата и Лъвът починаха и аз, за да не се чувства тъй остро загубата им, оставих надписа "Пума", а тя винаги върви заедно с "Адидас", турих на лъвската клетка втория надпис. Калабалък да има.

- Ще ме докараш до клетка ти мене... А сега върви, че ревизорът чака да го разведеш, та да преброи животните. И не го води най-напред в клетката на тигъра, още не сме изплатили обезщетенията на предишния ревизор.

- Слушам, господин Директор. Обаче вие за всеки случай се обадете в "Бърза помощ". Тигърът не е ял три дена... - и Дичо тръгва по побелялата алея.

Снегът продължава да вали и само камилата гледа щастливо, но защо - никой не знае. Животни!