В медиите изпърхаха рой публикации по повод намирането на "Изгубения рай". Заглавията бяха донейде подвеждащи, тъй че интелектуалните сбърканяци си помислиха, че папуасите са зачели Милтън.

А идеше реч за изследователска експедиция в планинските райони от индонезийската част на остров Нова Гвинея, където за първи път стъпва човешки крак. Или за първи път от грехопадението насам - ако наистина там се е разполагал раят. В девствените джунгли учените откриха незнайни животински видове и птички божии, които не се боят от човека, щото не го знаят каква е гадина. Туй е то райското - там, дето нас ни няма!

Раят примамва всички народи. Обещава вечно блаженство, но не тук и веднага. Нужни са сериозни заслуги, а се налага и да умреш. Несигурна далавера, но пък и няма гаранция, че не е така.

Думата е заемка от персите, при които обаче ray има по-приземено значение - богатство, щастие, съкровище. И в староиндийския има подобен корен, но значи дар. Дар, нали? Как не... Няма безплатен рай! Което личи по българския химн - "Мила Родино, ти си..." . Но млъкни, сърце.

Най-важното в концепцията за рая е, че всички го жадуваме, но не бързаме да се преселим там.

За жалост обаче тоя безлюден рай в Нова Гвинея най-вероятно ще бъде бързо заселен, развратЕн и погубен от туристическата и цивилизационната паплач. Като потекат парите и просташките инвестиции - ето го падението и раят вече не е рай, а просто богатство. За някои.

То, ако е за въпрос, земен рай са наричали и Дамаск, който минава за най-стария град в света. Пророкът Мохамед гледал града от планината и се чудел дали да влезе. Накрая стигнал до прозрението, че човек може да влезе или в земния рай, или в небесния - уви, не и в двата...

По съвсем друг казус има поговорка на български: не може хем туй-онуй, хем душата - в рая!

Пророкът е направил своя избор. А ти, читателю?