Още по-сериозна финансова криза и намаление на заплатите очакват през тази година директорите на големите лечебни заведения. Причината е, че дейността им вече ще се плаща само от Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК). Здравният министър Радослав Гайдарски обаче контрира, че няма причини за подобни опасения, защото тази година в цялата система ще има 200 милиона лева повече.
"През януари работата на "Пирогов" се е увеличила с 20%, но приходите са паднали, защото цените, по които се плаща, са занижени спрямо м. г.", обясни шефът на болницата доц. Спас Спасков вчера на конференция за перспективите и проблемите на здравеопазването. "Ще трябва да намалим разходите за заплати и лекарства", допълни той.
"Възнагражденията в клиниките могат да паднат само ако намалее дейността им, или ако не се спазва финансовата дисциплина", твърдят обаче от здравното министерство. Затова болниците ще трябва да оптимизират разходите си и да съкратят ненужните легла и структури. "С добър мениджмънт могат да се спестят само 5% от разходите", смята обаче Спас Спасков.
"През 2005 г. получавахме от НЗОК и МЗ средно по 586 лв. за преминал пациент, а т.г. парите ще са 541 лв.", каза шефът на Окръжна болница в София Димитър Димитров. В неговата лечебница също не достигат пари за заплати. "С 30-50% ще намалеят доходите в клиниките", смята и шефът на здравната комисия в НС Борислав Китов.
Шефът на лекарския съюз Андрей Кехайов призна, че в големите болници парите може действително да намалеят, тъй като в приходите си, включително и в заплатите за м. г., се калкулират и дълговете, и капиталовите разходи, плащани от здравното министерство. От тази година МЗ не плаща тези неща. Окръжна болница обаче е една от малкото с минимални задължения.
Според директора на НЗОК Иван Букарев пък калкулацията не е коректна, тъй като и тази година МЗ ще плаща за дейности като ТЕЛК, хемодиализа и трансплантации, а директорите не включват средствата в сметката.
"Общо 750 млн. лв. са платени от МЗ и НЗОК през 2005 г., а за тази средствата ще са 814 млн. лв.", допълни Букарев. В сметката обаче не влизат 130 млн. лв. просрочени дългове.
Гайдарски все пак призна, че има опасност болниците, които извършват спешна медицинска помощ, да са на загуба. "Там има недофинансиране, което ще се опитаме по някакъв начин да решим", каза министърът. Той допълни, че има болници, в които директорите получават по 10-15 000 лв. Щатът също бил раздут. Това са "Св. Екатерина", Националната кардиологична болница и кардиоклиниката в Пловдив. "Там средната заплата е 1500 лв., тъй като цените на клиничните пътеки за тези болести са по 7000 лв.", обясни зам. здравният министър Матей Матеев.
Ако през 1999 г. едно домакинство средно е давало 2.9% от разходите си за здраве, през 2005 г. процентът вече е 5.5, обяви лидерът на КНСБ Желязко Христов. Според социологическо изследване на 38% от лежалите по клинични пътеки в болниците пък се е налагало да си плащат за лекарства и консумативи, поети от НЗОК. "Доходите на лекарите ще се понижат, защото са повишени цените на ток, вода, парно и различни консумативи и няма начин малко пари да се разпределят така, че заплащането на лекарите да се запази на нивото от миналата година или да се увеличи", посочи д-р Иван Кокалов от синдиката.
---
СПОР
"Системата трябва да се реформира и да спрат да се трупат дългове през 2006 г. Само в този случай от 2007 г. България може да получи за здравеопазване 3-4 млрд. евро от европейските присъединителни фондове", смята проф. Гайдарски.
Според Борислав Китов обаче ЕС ще ни даде само 200 млн. евро и те не са за лечение, а за развитие на високи технологии в здравната сфера.
Гайдарски все пак призна, че има опасност болниците, които извършват спешна медицинска помощ, да са на загуба. "Там има недофинансиране, което ще се опитаме по някакъв начин да решим", каза министърът. Той допълни, че има болници, в които директорите получават по 10-15 000 лв. Щатът също бил раздут. Това са "Св. Екатерина", Националната кардиологична болница и кардиоклиниката в Пловдив. "Там средната заплата е 1500 лв., тъй като цените на клиничните пътеки за тези болести са по 7000 лв.", обясни зам. здравният министър Матей Матеев.
Ако през 1999 г. едно домакинство средно е давало 2.9% от разходите си за здраве, през 2005 г. процентът вече е 5.5, обяви лидерът на КНСБ Желязко Христов. Според социологическо изследване на 38% от лежалите по клинични пътеки в болниците пък се е налагало да си плащат за лекарства и консумативи, поети от НЗОК. "Доходите на лекарите ще се понижат, защото са повишени цените на ток, вода, парно и различни консумативи и няма начин малко пари да се разпределят така, че заплащането на лекарите да се запази на нивото от миналата година или да се увеличи", посочи д-р Иван Кокалов от синдиката.
---
СПОР
"Системата трябва да се реформира и да спрат да се трупат дългове през 2006 г. Само в този случай от 2007 г. България може да получи за здравеопазване 3-4 млрд. евро от европейските присъединителни фондове", смята проф. Гайдарски.
Според Борислав Китов обаче ЕС ще ни даде само 200 млн. евро и те не са за лечение, а за развитие на високи технологии в здравната сфера.