В представите на мнозина забременяването е нещо лесно и естествено. Един-два месеца опити са достатъчни и малкият човек започва да расте в утробата на майка си. Но не са малко и хората, които много по-дълго и упорито трябва да се борят, за да станат родители.

Според статистиката в България има над 200 000 семейства, които не могат да имат деца по една или друга причина. Световната здравна организация е изброила 24 причини за безплодие при жената (вродени, ендокринни, имунологични, физиологични) и 27 - при мъжете. И при двата пола съществува т.нар. неизяснен стерилитет - отчайваща диагноза за всяка двойка, бореща се за бебе.

Специалистите по стерилитет започват да търсят проблема, ако в продължение на 1 година жената не е успяла да зачене по естествен начин.



Какви изследвания трябва да се направят



при жената, ако има проблеми със забременяването?

Започва се със стандартен гинекологичен преглед (какъвто е добре да се прави поне два пъти годишно профилактично). Ако открие течение или възпаление, гинекологът би трябвало да назначи изследвания. Първото е микробиологично и то трябва да докаже дали става дума за венерически заболявания или гъбични инфекции. Едно от най-разпространените заболявания, предавани по полов път, е хламидията, която често не проявява симптоми. Заболяването може да увреди репродуктивните органи и да доведе до стерилитет и при жените, и при мъжете. Ако се открие хламидия, се лекуват и двамата партньори.

Прегледите с ултразвук (видеозон) ще дадат идея на лекаря дали всичко е наред с вътрешните органи. Проследява се дали яйчниците образуват фоликули, тяхното развитие, наличието, времето и продължителността на овулацията (периодът, когато жената може да зачене).

Задължителни са изследванията на хормоните - това са химични вещества, продукти на жлезите с вътрешна секреция, които въздействат на много функции на организма, сред които и половите. При стерилитет докторите най-често препоръчват изследвания на хормоналната функция на хипофизата и яйчниците.

Следващо полезно изследване е снимка на яйчниковите тръби. При тази процедура може да се установи дали тръбите са частично или напълно запушени, има ли някакви образувания в тях или матката. В тръбите се вкарва специална течност, която показва контрастно структурите на рентгенов апарат.

За сигурно диагностициране на проблемите понякога лекарите имат нужда от директен поглед в коремната област и репродуктивните органи, което може да стане с лапароскопия. Чрез нея могат да се открият проблеми като ендометриоза (сраствания) или кисти.

Възможно е причина за безплодие да е



наличие и на спермоантитела у жената.



Откриването им става със серия от кръвни тестове на двамата партньори. Най-добре е изследванията да се правят в специализирана лаборатория по репродуктивна имунология.

Причината за безплодието може да бъде и липса на съвместимост между двамата партньори. Това може да се установи с два вида тестове - посткоитален и пенетрационен. Първият вид се прави с вземане на секрет няколко часа след полов акт, за да се установи дали там има подвижни сперматозоиди. Пенетрационният тест се извършва под микроскоп и има за цел да установи дали женската цервикална слуз и мъжките сперматозоиди взаимодействат с такива от хора с доказана способност да имат деца.

Изследванията, които трябва да се направят на мъжете, включват спермограма, микробиология, преглед при специалист уролог-андролог, хормони, генетика.

Спермограмата представлява пълен анализ на семенната течност - физически свойства, химически и клетъчен състав и др. Целта е да се установят способностите й за оплождане. Прави се в лаборатория - семенната течност се взема на място или в домашни условия в специален стерилен съд, но трябва в рамките на 20-30 минути да се занесе в лабораторията. Преди изследването са нужни 4-5 дни въздържание, включително от алкохол и лекарства. За по-голяма прецизност се препоръчват поне 2 спермограми в рамките на не повече от 3 месеца.

Микробиологичното изследване, както при жените се прави, за да се види дали няма възпаление, венерическо заболяване или гъбички.

Медицинският преглед при андролог (специалист по мъжката полова система и репродуктивните функции на мъжа) може да покаже възможни физиологични проблеми.

Ефективни лечения при мъжки стерилитет включват терапия с медикаменти - хормонална или с антибиотици, хирургична намеса и процедури, свързани с асистирана репродукция като ин-витро и ИКСИ.

При проблеми със забременяването е най-добре да потърсите лечение в специализираните клиники по стерилитет. Много от изследванията и процедурите обаче не се поемат от здравната каса.



КАРЕ

Рискови фактори за безплодие



ВЪЗРАСТТА на партньорите и по-специално на жената играе роля при безплодието, защото с възрастта намалява способността на яйчниците да произвеждат здрави яйцеклетки и се увеличава рискът от хромозомни аномалии и неуспешно имплантиране. Вероятността за забременяване и успешно износване започва да намалява плавно след 30-годишна възраст и се влошава около 37-38 година, а след 42 става почти невъзможно по естествен път. Специалистите препоръчват за жени над 35 години, които не са могли да забременеят след 6 месеца редовни опити, да се извършат пълни изследвания.

НАДНОРМЕНОТО ИЛИ НИСКО тегло също оказват влияние, тъй като нормалният хормонален баланс влияе върху репродуктивността. При високо ниво на мазнини в организма може да се стигне до безплодие поради повишените нива на естроген, които влияят на репродуктивните способности. При много ниско тегло също може да се стигне до блокиране на репродуктивните функции.

АЛКОХОЛ И ЦИГАРИ. Дългогодишните страстни пушачки са изложени на много по-голям риск да срещнат трудности при забременяването. При мъжете пушачи показателите на спермограмата са много по-лоши от тези на непушачите. Пушенето на марихуана има силно негативен ефект както при жените, така и при мъжете. Замърсяването на околната среда също може да окаже влияние върху зачеването - химическите вещества, радиацията, пестицидите, както и силното електромагнитно или микровълново облъчване влияят отрицателно на мъжките възможности за оплождане.