Дали заради реактивните струи от двигателите на самолетите или заради нещо друго, но на летищата винаги духа. Затова е особено трудно да се направи стойностен телевизионен репортаж от писта на летище. Аз обаче съм от стара коза репортер и знам как да се усуча, та хем слънцето да ме огрява в лицето, хем вятърът да ми духа перчема в правилната посока, хем камерата да хваща левия ми профил, който за разлика от десния според една моя леля е като на Жан Габен в ранния му творчески период.

Операторът завря око в камерата и май заспа, а аз заговорих отривисто:

- Има един такъв лаф: "Какво чакаш, да падне таванът ли?" Е, наскоро падна таванът на новата столична аерогара. Не целият, 500 квадратни метра само, но и това е достатъчно като илюстрация на крилатия израз. От друга страна, израз "Какво чакаш, да пропадне пистата ли?" няма, обаче онзи ден пропадна пистата пак там. Две такива събития през няколко дни ни подсказват, че явно строителните работи са се активизирали. У нас е така - активизира ли се някаква работа и нещо вземе та пропадне, или се продъни. Но нека да пием вода от извора - обърнах се плавно към стоящия до мен събеседник. - Тук е главният строител на новото столично летище, здравейте! Кажете ни, моля, това, че разни работи се срутват или пропадат при вас, значи ли, че нещо не е наред?

- В никакъв случай! - възрази строителят, като се мъчеше да се отдръпне от микрофона, който аз ловко му завирах в устата - Новото летище е бетон!

- Защо тогава пада и пропада като е бетон? - контрирах.

- Така трябва! - реконтрира той - Такъв план са ни дали, така строим.

- Е какъв е тоя план, дето всичко пада?

- То не пада. Таванът на чакалнята отворихме планомерно, за да може като няма място за кацане на пистите, пътниците да бъдат стоварвани с парашути директно в обятията на посрещачите в чакалнята.

- А, това е хитро, много е хитро! - одобрих привидно. После го връхлетях като бърз влак тенекиена кофа - Ами пистата защо пропадна, ако не е тайна?

Той обаче запази присъствие на духа:

- Там ще изградим станция на метрото, от която мотрисите ще излитат по всички посоки на света, а кацналите самолети ще продължават движението си по съществуващата и по бъдещата метромрежа.

- Боже, това е не хитро, ами е направо... нямам думи! - подкрепих българското - Кое наложи този подход?

- Аз не ги разбирам тия работи - сподели моят събеседник, - ама казаха, че по план новата софийска аерогара ще предлага първата в света услуга комбиниран превоз земя-въздух-земя. Основни маршрути: Лондон - аерогара София - Филиповци и обратно; Париж - аерогара София - Люлин - Обеля и обратно; Мюнхен - аерогара София - Коньовица и обратно...

- Спрете, моля, че забравих първия маршрут! - внесох лек комичен елемент в разговора. После пак станах сериозен. - Има ли много желаещи?

- Мераклии има много. Лошото е, че чужденците са много лоши и големите летища по света не искат и не искат да си срутят тавана и да им продъним пистата.

- Защо не искат?! - изумих се.

- И аз това им се чудя на акъла! Ние имаме готовност да съборим, бутнем, изтърбушим, избушим и пропаднем де що има летище по света, обаче чужденците се дърпат!

- Нищо, вие действайте тук - окуражих го. Сетне вперих кинжалени очи в обектива. - Пък те, като видят колко е хубаво, сами ще се натискат да им преустроите летищата, обаче тогава ще е късно!

Операторът се разбуди, плавно обърна обектива към небесната синева, няколко секунди импресия, финал.