166 народни представители от трите управляващи партии, 8 от ОДС, 1 от "Атака", 1 независим и 13 от БНС подкрепиха идеята парламентаристите да могат да бъдат разследвани за всички престъпления след разрешение от парламента. Срещу това се обявиха 28 души, а 10 се въздържаха. Управляващите бяха максимално мобилизирани - само Ахмед Доган от ДПС, Николай Свинаров и проф. Владимир Дамгов от НДСВ пропуснаха дебата.
След почти 4-часови препирни депутатите решиха, че ако народен представител писмено е дал съгласието си да бъде разследван, това няма да се гласува в пленарната зала.
Изненадата вчера дойде от ОДС, които на практика подкрепиха и 3-те предложения, гласувани в залата. Още в самото начало на заседанието Филип Димитров обяви, че ако имунитетът не падне изцяло, сините ще подкрепят варианта на управляващото мнозинство, за да има поне някаква промяна. Досега сините искаха имунитетът да важи само за изказвания в парламента и за задържане. Тяхното предложение не мина през пленарна зала. После сините подкрепиха предложението на ДСБ за пълно отпадане на имунитета. Тази поправка събра едва 54 гласа. Сред подкрепилите я бяха депутати от БНС, "Атака" и дори 1 от НДСВ. 1 от БСП се въздържа.
Въпреки разясненията на Филип Димитров обаче 6-има депутати от ОДС гласуваха против предложението на НДСВ-БСП-ДПС.
По време на дебатите нито един представител на НДСВ не се изказа. Единствено Милен Велчев поиска думата, но в последния момент се отказа.
Дебатът по имунитетите се изроди в грозни битки между партиите. Те се обиждаха на популисти, страхливци, намесиха дори темата за атаката срещу парламента на 10 януари 1997 г. и каква корупция е имало при управлението на ОДС. Основният мотив на опозицията за свалянето на имунитета бе, че не бива да има привилегии и депутатите трябва да са равни с обикновените граждани. Соцдепутатът Татяна Дончева остро възрази. "Нека бъдем на нивото на високите дървета, които устояват на бури, а не на ниските храсти, с които животните се подиграват", призова тя.
Темата за отпадане на имунитетите на президента, прокурорите и следователите изобщо не бе подложена на гласуване, тъй като според мнозинството е извън предмета на дейност на промените, приети на първо четене.
Още няколко часа продължи дебатът по промените в конституцията, свързани със съдебната власт. Опозицията бе против приетия със 182 гласа текст, според който главният прокурор и шефовете на ВАС и ВКС трябва да се отчитат пред парламента. Според нея това е противоконституционно и е намеса в работата на съдебната власт. Със същия мотив тя гласува против възможността тримата висши магистрати да се освобождават от парламента, без последната дума да има Конституционният съд. Текстът обаче бе приет със 183 "за" и 38 "против".
Остри дебати предизвика и разширяването на правомощията на правосъдния министър. В последния момент министърът по евроинтеграцията Меглена Кунева поискала този текст да се отложи, защото в Европа имат възражения. В кулоарите Петър Стоянов изненадващо заяви, че ОДС няма нищо против и ще подкрепят предложението. ДСБ бе на обратното мнение - че това е намеса в работата на съдебната власт. Накрая този текст бе категорично подкрепен от 193-ма депутати, 21 бяха "против" и само 4-ма се въздържаха при гласуването.
Цветист езиков спор предизвика и предложението в конституцията да се запише терминът "омбудсман". От ВМРО и "Атака" искаха да е обществен защитник или застъпник. 208 депутати гласуваха за "омбудсман". С над 200 гласа "за" бяха гласувани и текстовете, които уреждат на конституционно ниво дознанието и дават право на прокуратурата да разследва.
Заради дългия дебат шефката на БНТ Уляна Пръмова изпрати писмо до парламента. В него тя се оплака, че заради прякото предаване се нарушава сериозно програмната схема на телевизията. Затова депутатите решиха излъчването да бъде спряно.
Още няколко часа продължи дебатът по промените в конституцията, свързани със съдебната власт. Опозицията бе против приетия със 182 гласа текст, според който главният прокурор и шефовете на ВАС и ВКС трябва да се отчитат пред парламента. Според нея това е противоконституционно и е намеса в работата на съдебната власт. Със същия мотив тя гласува против възможността тримата висши магистрати да се освобождават от парламента, без последната дума да има Конституционният съд. Текстът обаче бе приет със 183 "за" и 38 "против".
Остри дебати предизвика и разширяването на правомощията на правосъдния министър. В последния момент министърът по евроинтеграцията Меглена Кунева поискала този текст да се отложи, защото в Европа имат възражения. В кулоарите Петър Стоянов изненадващо заяви, че ОДС няма нищо против и ще подкрепят предложението. ДСБ бе на обратното мнение - че това е намеса в работата на съдебната власт. Накрая този текст бе категорично подкрепен от 193-ма депутати, 21 бяха "против" и само 4-ма се въздържаха при гласуването.
Цветист езиков спор предизвика и предложението в конституцията да се запише терминът "омбудсман". От ВМРО и "Атака" искаха да е обществен защитник или застъпник. 208 депутати гласуваха за "омбудсман". С над 200 гласа "за" бяха гласувани и текстовете, които уреждат на конституционно ниво дознанието и дават право на прокуратурата да разследва.
Заради дългия дебат шефката на БНТ Уляна Пръмова изпрати писмо до парламента. В него тя се оплака, че заради прякото предаване се нарушава сериозно програмната схема на телевизията. Затова депутатите решиха излъчването да бъде спряно.