|
| Дикран Тебеян |
"Асоциацията на организациите на българските работодатели е решила да призове всичките си членове временно да замразят преговорите по сключване на колективни трудови договори", съобщи пред "Сега" Иван Бойков от Асоциацията на индустриалния капитал (АИК). В сборната асоциация членуват пет работодателски организации - БСК, БТПП, АИК, Български съюз на частните предприемачи "Възраждане" и Съюзът за стопанска инициатива.
"Като няма яснота дали класовете ще останат като елемент към работната заплата, не могат да се определят нови и конкретни размери", обясни зам.-председателят на БСК Дикран Тебеян. Не могат да се договарят и осигурителните прагове. Тебеян обвини правителството, че взривява социалния диалог. По думите му това е второто едностранно решение на кабинета в областта на социалната политика. В края на миналата година социалният министър Емилия Масларова опита да замрази съотношението на осигурителните вноски между работодатели и служители на 65:35 до 2009 г. Заради отпора на бизнеса решението бързо беше отменено.
Иван Бойков заяви, че бизнесът настоява за спешна среща със социалния министър Масларова.
"Колективното договаряне няма да спре. Ако се стигне дотам, ще има и протести", контрира вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов. През януари КНСБ и "Подкрепа" заплашиха с национална стачка, ако класовете отпаднат. Депутатите от БСП също заявиха, че няма да подкрепят подобно решение. Явно НДСВ и ДПС са на същото мнение, макар публично да не са го огласявали.
Затова Масларова обясни на МВФ, че кабинетът няма да спази в срок поетия ангажимент до края на март да има споразумение със синдикатите и бизнеса откога добавката да отпадне. МВФ заяви, че е разочарован от решението.
За да замаже положението, БСП обеща веднъж месечно да си сверява часовника с бизнеса и да дискутира спорни въпроси като този с добавките за стаж. Досега са проведени 2 такива срещи.
"Решението е политическо. В замяна на това до края на годината социалните партньори ще обсъждат цялостна политика по доходите за периода 2007-2009 г.", обясни зам. социалният министър Горан Банков пред "Сега".
Той припомни, че задължението класовете да бъдат премахнати е още от 2003-2004 г., но никой досега не поел риска наистина да го направи. "Синдикатите и работодателите трябва заедно да се споразумеят по проблема с добавките", каза той и припомни, че в ЕС няма подобни плащания.
Напрежението между бизнеса и синдикатите ще ескалира и заради предстоящите поправки в Кодекса на труда. Те предвиждат работодателите задължително да информират служителите при масови съкращения, за икономическото състояние и организацията на работата в предприятието. Работниците пък ще съветват как да се решат проблемите. Промените трябва да бъдат внесени до 31 март за разглеждане в МС.
Според тях информацията ще се дава само на представители, избрани от работниците след общо събрание с подкрепата на 2/3 от присъстващите. Синдикатите също могат да предлагат кандидати, но те трябва да бъдат одобрени по същата процедура. Точно на това се противопоставиха профсъюзите. КНСБ и "Подкрепа" посочиха, че освен високото мнозинство за избор на пълномощници ги смущава и възможността отделни работници също да издигат кандидати. Натрупването на много кандидатури ще затрудни избора, липсата на изисквания за кандидатурите ще доведе до субективен подход при гласуването, смятат те.
"В случай че работниците пълномощници издадат поверителна тайна за фирмата, се предвиждат и санкции", поясни Тебеян. Наказания ще има и за работодателите, които не осигурят информация. До 2008 г. консултирането ще е задължително за фирми с персонал над 100 души, а след това за предприятия с над 50 работници.
За да замаже положението, БСП обеща веднъж месечно да си сверява часовника с бизнеса и да дискутира спорни въпроси като този с добавките за стаж. Досега са проведени 2 такива срещи.
"Решението е политическо. В замяна на това до края на годината социалните партньори ще обсъждат цялостна политика по доходите за периода 2007-2009 г.", обясни зам. социалният министър Горан Банков пред "Сега".
Той припомни, че задължението класовете да бъдат премахнати е още от 2003-2004 г., но никой досега не поел риска наистина да го направи. "Синдикатите и работодателите трябва заедно да се споразумеят по проблема с добавките", каза той и припомни, че в ЕС няма подобни плащания.
Напрежението между бизнеса и синдикатите ще ескалира и заради предстоящите поправки в Кодекса на труда. Те предвиждат работодателите задължително да информират служителите при масови съкращения, за икономическото състояние и организацията на работата в предприятието. Работниците пък ще съветват как да се решат проблемите. Промените трябва да бъдат внесени до 31 март за разглеждане в МС.
Според тях информацията ще се дава само на представители, избрани от работниците след общо събрание с подкрепата на 2/3 от присъстващите. Синдикатите също могат да предлагат кандидати, но те трябва да бъдат одобрени по същата процедура. Точно на това се противопоставиха профсъюзите. КНСБ и "Подкрепа" посочиха, че освен високото мнозинство за избор на пълномощници ги смущава и възможността отделни работници също да издигат кандидати. Натрупването на много кандидатури ще затрудни избора, липсата на изисквания за кандидатурите ще доведе до субективен подход при гласуването, смятат те.
"В случай че работниците пълномощници издадат поверителна тайна за фирмата, се предвиждат и санкции", поясни Тебеян. Наказания ще има и за работодателите, които не осигурят информация. До 2008 г. консултирането ще е задължително за фирми с персонал над 100 души, а след това за предприятия с над 50 работници.
Премахването или оставането им няма да изиграе никаква роля за евентуално повишаване или намаляване на възнагражденията-това поне настоящето го доказва безспорно.